Мразя заглавията (те поставятт рамки, още преди началото)
Настъпва нов ден. Не съм това, което искаш да бъда. И никога няма да бъда. Обичам песните ти. Но те не са аз. Аз съм Nightwish,Krypteria,Metalica,Rammstein и прочие. Обичам възгледите ти, но те не са аз. Аз съм поданик на Пътя, направен от мен. Избора, направен от мен. Обичам да чета какво си писала. Но то не ми звучи реално. И никога не е звучало. Защото ти имаш въображение. А аз-не. Аз имам просто цели. Аз никога не съм бил това, което очакваш от мен. Не мога да летя, не мога да говоря нежно, не мога да бъда принц на зелен кон. За това, и ти спря да очакваш. А аз спрях да се надявам. И въпреки това, въпреки всичко… Защо не мога да спра да мисля за теб? Защо ме изгаряш отвътре? Защо те ревнувам? Защо искам да те прегърна? Защо те чувствам? Нелогично е… Но нима има нещо логично на този свят?