Красива. Нека да развълнува сърцата ни. Да ни накара да сме пълзотворни. Енергични. Нека сбъднем мечтите си. Нека си поставим нови цели и нови идеали. Нека ни носи повече слънчеви дни. И най-важното - повече любов. Защото без любов, светът е… сив. Примерно.
За мен 2013-та беше…
Нека започнем с началото. Точно в началото й ,се обадих на един изключително специален човек, чийто първи думи бяха : “Извиняваай, че не ти затворих, но не знаех дали ще успея да се свържа”. Беше мило начало.
За сЕфте казан на жена, че я обичам.
Подарихме на Крис “Кама Сутра”. Любовната библия, в която като похвати за съблазняване на жени са описани шамари, ритници и юмруци. (Амин!).
Тя ми написа на стъклото на колата най-милото нещо евър.
Започнах да се колебая дали да тръгна за Белгия.
Взех си всичките изпити. (това е доста разтегнато във времето).
Нещо, което правих периодично и методично през цялата година- крънках Исси за телефона й. Никакъв успех. Но аз съм тъп и упорит.
Бях станал деветдесет и кусур кила.
Разширихме бизнесо.
Отказах се от пътуването до Белгия.
Жената на зам. ректора ме намрази.
Дъ моуст бютифул гърл ин дъ уърлд замина. Разделихме се.
Плаках.
Не отидох на 5 годишнината от завършването.
Реших, че е време да се вкарам във форма.
Отслабнах с 20 килограма и направих мускули.
С Крис и Владо прекарахме най-яките два дена във Варна.
Видях се с Мел. Ши ис соу спешъл.
Запознах се с Ан. Ши ис спешъл ту.
Дойде рожденният ми ден.
Изядох полови торта. Пак започнах да се освинвам.
Дойде рожденният ден на Владо.
Направихме цирк в офиса на Еконт.
Циркът се състоеше от едно прясно мляко, три мандарини, два домата и една краставица, оформени като бай Уй, и един Кон.
ЧъРъДъ, Влади. Наздраве!
Той не взе хуя.
Това беше на 21-ви декември. Сега е 29-ти.
Интересно е, че този поуст ми напомни, че тоя хуй с тия домати, все още седят в колата ми.
Страх ме е да отида да проверя.
Но все някога ще трябва да се изправя срещуу… Хуя.
Започнах да казвам “опа”, вместо “ало” по телефона.
Пожелах си Желание. И знам, че този път ще се сбъдне.
В желанието има и друго желание.
Защото така.
Нека усимвките да са по-пичозни, а целите по-големи и по-красиви.
И най-важното е, нека всички ние бъдем наясно какво искаме. Защото това е решението. Да имаш Цел, към която да се стремиш.
Чъ Ви Нъ-гъм Гъто на всички! (:
Въпреки, че от парламента гласуваха въпросната забрана да остане, забелязах интересната тенденция, на никого да не му пука за въпросната забрана. Респективно в заведенията се пуши най-редовно, а проверяващи инспектори - липсват. Реших сам да се убедя в това и за последните 2 дена ходих на две русенки заведения- Уолстрийт и Странджата. На първото съвсем открито се раздаваха пепелници и ич не им пукаше. При въпрос относно забраната, сервитьорката те изглежда нагло и ти се тросва.
На Странждата ни поднесоха едни канички, пълни с вода, които явно трябваше да се ползват за пепелници.
Занапред, като най-обикновен потребител, привърженик на идеята да се спазва законът за ограничаване на тютюнопушенето в закрити помещения, ще публикувам наблюдение, а може би и снимки. Щом те няма да спазват закона, значи и аз мога да си споделям наблюденията.
Хорат, които ме следят редовно през последните години, най-вероятно знаят колко презирам и мразя идеята за политиката. И как много рядко си позволявам коментар относно политическия живот в страната. Но въпросната забрана живо ме интересува. Онзи ден по някакви нечовешки странни стечения на обстоятелствата, излязохме с Дидка. Реших, че Краят е близо. Тъй де, този поуст е не за да я дразня, че от както има гадже си заеба приятелите. Та, сядаме ние на “Киното”. След малко пристигат някакви хора, явна за банкет. И 5 минути по-късно взеха да палят цигарите. Тогава осъзнах, че тази забрана е вече само на хартия. Че службите за проверка отдавна не работят и т.н. Наздраве.
Като непушач разбира се имам и познати пушачи. Интересен факт- пушачите също поддържат идеята за забраната. Много любопитно ми стана мнението на едно момче, което каза: “Мога да пуша, но да вдишвам пушека е нечовешки дразнещо.” Остатъчния продукт. А щом на един пушач му е дразнещо, представете си какво чувстваме ние непушачите.
И сега, какво се случва? Тройната коалиция отменя едно по едно всичко въведоно от “лошите чичковци от ГЕРБ”. Въпросът е - защо? Защо след като хората вече бяха свикнали с нещо, се връщаме стъпки назад? Защо, след като можем да имаме европейски данъци, не можем да имаме европейските правил аза тютюнопушене? ЗАщо се толерира това? Защото заведеинята били празни, когато не можело да се пуши? Ама моля ви се. По-плоско оправдание не бях чувал.
Ако трябва да съм откровен, на поминалите избори гласувах за ГЕРБ. На сегашните избори не гласувах. На следващите обаче май отново ще гласувам за ГЕРБ. Казвал съм го преди, ще го кажа и сега - не искам да се къди в заведенията, не искам атомната бомба Белене. Бате Бойко отгтоваря на тези искания. Тройната коалиция - не.