Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Бях обещал да пиша по-често. Нещо обаче ми се счупи хатърът напоследък. Няма какво да се отбелязва. Животът тече еднообразно. Бачкане, бачкане, проекти. В края на вечерта- пустота. Нищо не ми е интересно вече.  Започнах да си разсъждавам по темата за любовта отново. След многократно умно почесване на главата ми, (междудругото, днес я подстригах- ха, честито!). Та стигнах до простичкия извод, че съм готин. ;D Ако искаш да разбереш до точно какъв извод съм стигнал, тряя направиш едно pay per view ;D . Оф, превърта ми главата. Сега ще напишем една история.

Имаше едно време една малка топла крушка. Крушката гордо си светеше от един полюлей. И не само тя. Полюлеят разрешаваше на много крушки да се събират у тях за да светят.  Един ден обаче крушката изгоря. Може би напрежението я уби.  Полюлеят се натъжи. След време, обгърнато в мълчание, една бяла ръка разви изстиналата крушка и сложи на нейно място друга- която можеше да се стопли и да обгърне стаята със светлината си. Старата беше захвърлена някъде.Сега никой не си спомня за нея. И защо ли? Тя е малка и студена.

Сигурно търсиш поука? Ами, успех желая.

Leave a Reply