Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Празни листи са тези думи.
Стари, пожълтели.
Никога неосъществими
Небитието.

Ретроспекция казваш? Мразя онзи ден, когато ми казаха- ела, запознай се. Ретроспекция казваш? Няма да я направя. Миналото е за тъжни и самотни хора, които имат всичкото време на света. Аз съм просто тъжен и самотен човек, приближаващ се към ръба. А отвъд него- Мрак. Всепоглъщаш, всеобхващаш. Студен. Какво правиш вечер, когато се прибираш сам? Улицата е пуста. А светлината е просто един неосъществим блян? Молиш се. Молиш се да намериш сили да продължиш напред. За знак, който да ти покаже верния път.  Не. За Бога не. Доверяваш се на себе си. Себе си. И само себе си. Никому друг. Мислех си, че мога да обичам. Мислех си, че мога да дам. И давах. Дадох всичко. Сега ли? Четири стени, зад които съм заключен. Избрал съм си един ъгъл и съм се сгушил. Като малко дете, което очаква наказание. Но има толкова много неща, които трябва да направя. Изправям се- един глупав човек, тънещ в своята тиха лудост. В нея. Отнякъде долита смях. Детски. Безгрижен. Дай си ми куклите, на ти парцалките. При децата е толкова лесно… Крачка напред. Във Вечността. А имам толкова много работа…