Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Пиша това в пълно полусъзнание, докато Малкото ми е седнало в скута. Тя е толкова сладка, като се смее, и ме бие, докагто правя това. ТОку що ме ухапа за ухото и каза- Недееей, не те бияяя. (това е лъжа). Сега Малкото си говори сама, и пита кое било лъжа- че ме бие или…. (липическо мълчание, примесено със скимтене). Удар по главата. Тя стана. СЕга ми е тъжно и самотно. О, тя се връща. Почти ме целуна. Сега се обърна и каза - няма да те целуна. В момента лежи на леглото и игушка…. мечката. (буквално). Мечката се казва Дидко. Мечокът Дидко. Подарих й го една сряда. Тя попита, дли е правилно да се каже в една сряда или една сряда. Аз се почесах умно и продължих да пиша. ега Малкото се нацупи, обърна се към стената и ми скара: КАза- Стига с туй Малкото бьееее. Сега тя ме заплашва, че ще ме умъртви, ако публиквам това нещо. Исам да помоля Кристиян, ако не види нищо ново в моя блог в близките 2 дена, да се обади в полицията. Сега се смее. И ме заплашва да ме замери с бай Мечо. Сега ме гледа. ТОлкова е красива, когато се смее. С тези червени гащички. И иска да ме чисти. Явно съм направил бъркотия. Дааааа. ОПределено тя.

Даа. Сега й казах да каже песен. И тя каза. И нека да я споделим. ооооо шис литъл рънауей.

СЕга тя дойде и започна да ме инспектира. ПОдозирам, че искам да си прокрадне ръката малко по-надолу, така че спирам. Обичам усмивката й.