Магистърските курсове в РУ

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Абстрахирам се от корупцията, платените изпити и разните чифтокопитни иЗ  някои общежития, които служат за буфер между това да си платиш и да вземеш изпит. Тук говоря за организация.

Една от най-големите ми грешки през последната година, беше че записах магистърски курс в Русенския Университет. Разочарован съм. От лошата организация. В момента рискувам да си навлека нечии гняв от някой случайно прочел доцент, но честно казано отдавна вече не ми пука.

Първо - обучението е на модулен принцип. Което не би било чак толкова лошо, ако един предмет не се взимаше за две седмици. От сутрин до вечер- гърч. Често се случва при официално обявени 10 последователни лекции например, да се карат 4-5. Защото просто не се издържа. Но пък даскалите се хонороват, все едно са изкарали 10 часа. Хубаво де, това не ми влиза в работата.Това, което ме дразни, е абсурдно лошата организираност на курса като цяло. До момента единствено курсът на д-р Луканчевски, беше перфектно организиран. Евала му правя на тоя човек. Тва е Пич с главно “П”.  И може би и курсът на доц. Георгиев  ставаше, въпреки че в неговите курсове си подпалваш ръката от писане. Ама се търпеше.  Нататък, всичко намирисва. Например, последния курс, който карах се състоеше от двама лектори и двама асистента. Единият лектор казва, че ще има едно на изпита, другият лектор - друго. Най-бруталното беше, че дата на изпита НЕ СЕ уточнява и лекторите очакват от асистентите да го измислят. Курсът, забелжете свършва на 7-ми декември. А новият курс започва на 10-ти декември. (8-ми и 9-ти са съответно събота и неделя). Съответно, аситнетите не измислят нищо. И изпитът си остава висящ.  Евентуално ще се вземе по време на курса за новия модул, или след нова година. Примерно. Сега започва нов курс. Тоя от 10-ти декември. И видиш ли, събота на 8-ми все още няма изнесена програма. Неделя на 9-ти следобед, колега отива в кабинета на доцентката да я пита - аджеба ко прайм? И тя му казва- ми забравих да окача програмата. Еби го и сериозност. Грейт съксес.И някъде неделя в късен следобед, получаваш данни, че понеделник си от 2. Йес! Програмата от друга страна изглежда странно шифрована. В един момент си мислиш - две групи…  И нали едната горе, другата долу в таблицата. После заапваш- чакай малко…горе на таблицата пише занятие преди обед, а долу - след обед. След 15 минутно пулене и разсъждаване, стигаш до извода, че под всяко упражнение, пише инициалите на асистента, който го води - Г.Т. и Ю.Х. И тогава ти светва… значи едната група е при единия асистент, а другата при другия. Лампаа братчееее! И поглеждаш ткв все пак, какво аджеба е тва “Интелигентни среди за обучение”. Звучи пичозно… И изведнъж осъзнаваш, че тва граничи с развиване на уеб шаблони и доработки на полуготов софтуер. И си казваш- ми ок… Еби го. И после осъзнаваш- учебният процес е до 23-ти декември. Включая. И отдолу написано - датата на изпита, ще бъде уточнена по врме на занятията. И си туш! Значи още един изпит, дето ще се взема… някога. Някак си. Евентуално… Ми ок… После ти се сервира, че въпреки че университетът е официално затворен до към след средата на януари, на 3-ти януари, шести корпус ще бъде отворен специалон за нас- господа магистрите, за да можем да си изкараме… следващия модул! Поредната доза база данни, при нейно светейшество, неповторимата, супер яката, винаги усмихната, слънцето в твоя ден, доцент Вълова дами и господа. И си казваш- значи, от трети януари, ще уча база данни за…4-ти път. И пак няма да я науча. Заради същата тая жена, която ме накара да намразя самата концепция на БД. Дум! А, и да не си мислите, че ще има парно? Мнеее.. Парното е за слабаци. Облечете се дебело. И клатете глави смело!  И пак остава висящ въпроса - Кога ще е изпитът по тази иначе толкова симпатична дисзиплина- Интелигентни нещо си за нещо си…

Върхът на черешката - последните два семестъра от бакалавъра, успехът ми е над 5.50.

Нямам право на стипендия. Закот магистърът, е нова форма на обучение.

Да живей! Пестете от стипендии, вдигайте таксите!

Съжалявам се. Съжалявам се, че записах магистратура в РУ. Тия дни ще взема оконтачелно решение дали да я прекъсна. Абсурдно е.

И въпреки това, днес ми казаха - не спирай да вярваш в оптимизма. Има далеч по-смислени и красиви неща. Не, няма. Животът не е усмивка. Не е цвете. Не е нещо, което можеш да удавиш в алкохол. Не е нещо лесно. Не е нещо от което да се отказваш при първата неприятност. Борбата тепърва започва. Важно е фронтът ти да е смислен.

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Светът е изроден. Някои казват, че ще свърши на 21-ви декември. Може би наистина трябва да се случи. За да се сложи Край на този Абсурд. На тази миризлива, вуняща дупка, в която се намираме всички. Където проблемите не се решават, а се подминават. Където висшата цел е да нараниш. Да унищожиш. Да насилиш. Никога да не си благодарен на това, което имаш. Да не осъзнаваш какво точно се случва. Да го пускаш с лека ръка да си отиде. Оставяйки го да умира. Бавно. Гърчейки се в предсмъртна агония.

Не съм убеден, че искам да живея в такъв свят. Може би възпитанието ми да уважавам другите, е грешно. Може би за да се впишеш в обстановката, трябва да си един истински пръдлив непукистичен задник.  За съжаление, не мисля, че съм това.  И може би точно този факт ме възпира от нормален личен живот. Който никога не съм имал. И никога няма да имам. Явно просто не съм добър в това. Сигурно обаче има други неща, които мога да правя добре. Например да съществувам. Някак си.

Винаги съм мразел работата в екип. Защото сам мисля по-добре. Най-вероятно това е съдбата ми. Която не съществува.

Навън вали сняг. Колко го чакахме. Но улиците все още са кални. А в мръсните канали, се крият Тайните на нищожния и жалък живот, който водим. Живот, който не може да се нарече живот.  Колко материални сме всички… И колко много ни е страх от Истината.  Колко е грозно да наречеш лилавото - лилаво, а червеното - червено. И накрая се сбиваш с някоя стена. Защото те е яд. Яд те е на този странен свят. Който не разбираш.

И въпреки това, благодаря на г-н Николов и г-н Димитров, които преди 5 години имаха нужда да си сцепят връзката.

Понякога си мисля, че трябва да спра да правя опити.