Хотел Калифорния

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

В мразовитата утрин. На един нов ден. Слънчевите лъчи лъжливо ни заслепяваха през прясно натрупалия сняг. Нямаше нищо общо с идеята за топлота. А беше толкова красиво. Толкова истинско. И когато излезеш навън, започваше да те щипе по носа.

Музика, музика, музика.  Някои хора трудон я разбират. искам да ви разкажа за Hotel California на Eagles.
Чунал съм две истории. Едната ми я разказа баща ми. Тя е по-малко достоверната. Но според мен е по-красивата Другата е по-истинска, защото проследява пътя на песента.

Като факт мога да отбележа, че действително през 60-те години на миналия век, такъв хотел е съществувал в Америка.

Последната мярка. Когато си уморен от живота, когато искаш всичко да свърши. Когато нищо вече няма смисъл. Когато всичко е изгубено.
Хотел Калифорния е финалната спирка, където може да отседнат хора, решили да сложат край на живота си.  След определено заплащане, от хотела се грижат последните им дни да са приказно щастливи. Всяка вечер обаче, на случаен принцип бива избиран един човек, който да бъде убит. Кой? Как? Кога? Никой не знае. И именно в това са очарованието и вледеняващата красота. Условието е, освободеното място да бъде заето от друг  веднага.

Версия 1.
Историята започва с пътник, който случайно замръква до хотела. И решава, че трябва да остане там за през нощта.  Това може да е Рай, а може и да е Ад, мисли си той. А на вратата го посреща Тя - приказно красивото момиче със свещ в ръка. Тя ми показа пътя- казва той.  А от вътрешността на хотела се чуват призрачни напеви - “Добре дошъл в хотел “Калифорния”, толкова красиво място, толкова красиво лице.” (Welcome to the Hotel California
Such a lovely place (Such a lovely place) Such a lovely face). Тя се казвала Тифани. И била заобиколена от много красиви мъже, които наричала приятели.  Той се влюбва в нея. Обиква я. И остава там. Намерил това, което винаги е търсел, на място което никога не е подозирал.

Some dance to remember, some dance to forget… /Някои танцуват за да запомнят, а други за да забравят/.

Той е щастлив.  Една вечер обаче идва неговия ред.  Как? Защо? Никой не знае.

Last thing I remember, I was
Running for the door
I had to find the passage back
To the place I was before
“Relax, ” said the night man,
“We are programmed to receive.
You can check-out any time you like,
But you can never leave! ”

Последното нещо, което помня,
че бягах към вратата.
Трябваше да намеря път обратно
към мястото където бях преди.
Успокои се, каза пазачът,
ние сме създадени за да посрещаме.
Можеш да отседнеш тук по всяко време,
но никога не можеш да си тръгнеш…

Точно когато я намериш…. Тъжно е. И иронично.

Версия 2. Тази на баща ми.
Разказа ми я една вечер, когато гледахме концерт на Eagles по телевизията. Никога до преди не бях чувал за Eagles. И той ми разказа за Хотел Калифорния- където отсядаш, когато искаш да умреш. Където отиваш, когато всичко е мъртво в теб.  И точно там те се запознават- тя и той. И двамата, отчаяни от живота. И двамата решили да пирключат с него по един красив и извратен начин. Иронията. Тя открива Него. А той открива Нея. На границата на задгробния живот. Те се влюбват безумно. И дълбоко. Смисълът е открит. Но вече е твърде късно. Те трябва да умрат. Защото това са условията на хотел “Калифорния”.  Ироничният въпрос е,  трябва ли да умреш, за да откриеш истинската любов? Любовта, в която никога не си вярвал. И която те тупва с мокър парцал по главата, когато най-малко си очаквал. Като че ли по прищявка на съдбата. Която не съществува.  И те умират. Изживели кратък миг на щастие. Което ги отвежда към Вечността.

Лично аз харесвам повече втората версия. Въпреки, че не съвпада с оригинала. Романтично е. Изтъркано е. Но е красиво.