Nemo`s Gate

Празни листи са тези думи.
Стари, пожълтели.
Никога неосъществими
Небитието.

Ретроспекция казваш? Мразя онзи ден, когато ми казаха- ела, запознай се. Ретроспекция казваш? Няма да я направя. Миналото е за тъжни и самотни хора, които имат всичкото време на света. Аз съм просто тъжен и самотен човек, приближаващ се към ръба. А отвъд него- Мрак. Всепоглъщаш, всеобхващаш. Студен. Какво правиш вечер, когато се прибираш сам? Улицата е пуста. А светлината е просто един неосъществим блян? Молиш се. Молиш се да намериш сили да продължиш напред. За знак, който да ти покаже верния път.  Не. За Бога не. Доверяваш се на себе си. Себе си. И само себе си. Никому друг. Мислех си, че мога да обичам. Мислех си, че мога да дам. И давах. Дадох всичко. Сега ли? Четири стени, зад които съм заключен. Избрал съм си един ъгъл и съм се сгушил. Като малко дете, което очаква наказание. Но има толкова много неща, които трябва да направя. Изправям се- един глупав човек, тънещ в своята тиха лудост. В нея. Отнякъде долита смях. Детски. Безгрижен. Дай си ми куклите, на ти парцалките. При децата е толкова лесно… Крачка напред. Във Вечността. А имам толкова много работа…

Привет.

Не съм се мяркал от известно време.

Не е важно. Надали съм ви залипсвал особено много. В тоя поуст, искам да кажа на Мел, че е пич. На Пуфи, че ме радва и на себе си, че съм най-пичозен- гръмнете се. :D (Не, по-добре недейте).

Тази вечер приключи едно търсене, което тече от лятото. Най-сетне намерих песента, с която ще ви зарадвам отдолу.

Абе, звучи малко изсмукано от пръстите. Общо взето, пътят пред мен е чист.  Направих нещото, което ти Мълчаливке, още нямаш смелостта да направиш. Преди няколко вечери ми каза, че нямам смелостта да го заява публично- е, заявявам го: Продължавам напред. Вече абсолютно нищо не ме задържа никъде. Ти си на ход. (: Искам го в писмен вид.

Интересното в нещата които пиша е, че целият пасаж го разбирам само аз. В случая, за да разбереш какво съм искал да кажа, трябва да събереш трима човека. И пак няма да си какво точно говоря в пасажите, неотнасящи се за други хора.  Което е забавно.

Прибрал съм си в гаража един пакет кренвирши. И всеки ден храня едно малко сиво коте. Което като ме види и започва да мяучи заедно. Чак да ти се скъса сърцето.  Всъщност с това коте, не се запознахме по най-добрия начин. Няколко вечери подред (или сутрини… ), когато се прибирам, то изскача от канала бягайки панически. Доста време се чудех- малко коте ли е, или голямо мишка. Коте се оказа. (: И е супер сладур! Това не знам защо го написах.

Та, ето и песента

Забележи как казва прррррууууус

;D

Ми вече сме 2012-та.

Супер.

Сега трябва да си викаме - за много години, да си пожелаваме сито щастие и някакви такива щуротии. Мразя празните поздрави. Заучени. Глупави. Без капка смисъл.

Има сладкиш с какао.

Обичам го. Това ми е най-любимото нещо.

Има и сърми. Това е другото ми най-любимо нещо.

Време е  пак да започна да бягам на стадиона.

Ще стана инженер.

И денят ще е мой.

Сменям плана.

Нямам си никаква идея какво ще правя през 2012-та.

Нямам си никаква идея какво точно ще се случи.

Нямам си никаква идея, дали най-сетне ще мога да ти обясня колко много всъщност те обичам… и дали има някаква минимална верояност ти да ми отвърнеш…

Нямам си никаква представа даже, дали ще стана инженер.

Нямам идея даже дали ще доживея следващата Нова Година.
Напоследък изпитвам странното желание просто да полетя от някъде. Някакъв кратък миг на Край, последван от вечно спокойствие.

Или пък не.

Фактът, че няма съдба ни дава толкова идеи. Толкова представи. Толкова блянове. Какво точно ще се случи утре? Вдругиден? Нямам си никаква представа. И точно това е красивото.

Чъ ти Нъгагм Гъ-то (:

Нека сега се похваля на няколкото идиотчета, (които много обичам) и които четат блога ми,  че днес ходих на зъбар. За справка- случката с царевицата. Тя много ми се зарадва. В очите й имаше един пламък, който казваше- падна ли ми най-сетне… Има си предистория в която аз съм дължал някакви пари, без  да знам че дължа някакви пари, и в която си запазвам някакви часове, забравяйки за тези часове… Но пък… Беш ли го.  И така да обобщим- ще боли много. Има известна ирония, че даже в момента, в който пиша това, `рупам царевица.

Според мен съм доста болен човек. Имам някакви видни психически отклонения. Не, не е така. Не са видни. :D Шегувам се. (=: Май съм що-годе нормален. Но както ми каза един пич, (2 на 2 метра, който много уважавам)- Диде, първото ми впечателние от теб, беше желанието да ти усуча врата… после ти свикнах. :D И има нещо вярно. :D

Нека новата 2012-та, бъде нова… (: