Те ми казаха- пиши. Не мога да го правя по поръчка. Много мразя тия конкурси за пари с предварително зададена тема. Рекламна тема. Например- разсъждавай върху рекламното мото на дадена компания. Звучи отвратително. Както правилно знаете, мразя комерсиализацията. До сега не съм го завявяал в прав текст, но днес реших да го направя.
Наблюдавайки готините цени на бензина и установявайки, че ГО-то ми изтича съвсем скоро, реших- ще си наема яко мацка да ми тика колата и ако ме спрат от КАТ ще им давам да си поиграят с мацката. Какъв сексист. Може да са няколко яки мацки. (: Другият вариант е да си изкарам старото колело от мазата… Но съгласете се… Варинтатъ е алогичен. След като може колата ми да я тикат яко мацки, защо трябва да меся двуколесно превозно средство… Мнееее. И така ще си впрегна две мацки от пред и две отзад и потегляме. Екологично чисто. И няма да пълня бензин по 2.60 и няма да плащам 200 лева годишно по застраховки и още сумати пари по поддръжка. Сега само трябва да намеря съответните доброволки. Ако има яко мацки, които ми четат блога (а те са няколко), моля свържете се с мен по скайп и подайте молба за кандидстване. Имате избор между длъжност: Претиквачка (съответно отзад) и Магарица. (съовтветно отпред), като и в двете дължности е включена идеята за отвличане вниманието на полицаите, ако вземат да питат какво подяволите става. И внамавайте- търсят се ЯКО мацки. Ако сте просто мацки, не ставате.
Другата революция, която мисла да направя е, да се науча да летя. За целта ще ми трябват няколко мацки от типовете пиленце и патенце. Внимание- кокошчици не се приемат! Кандидатурите отново да се подават по скайп.
Боли ме зъб. Искам нежна мацка в бяло.
За съкровенни мечти питаш? Две силни слушалки, и плеъра, съчетани с яко рок и метал и напред по улицата. На колко години станах, мечтите ми още са тийнски. Но нищо не може да замести хубавата музика. (=: Да живей!
Преди няколко години, докато все още ходех на училище, обожавах идеята да ходя сутрин. Защото пътят ми вървеше право срещу изгряващото слънце. Беше една от най-красивите гледки на света. Въпреки, че постоянно навеждах глава с присвити очи. Имаше една песен, която винаги зазвучаваше в ушите ми, когато приближавах училището. Тази
Което наистина беше странно, защото в песента става въпрос за дъжд. Свеж дъжд, докосваш кожата ти, каращ те да се чувстваш прероден. Основната идея е друга де, но… тук става въпрос за Изгрев. Нещо, което винаги пиша с главна буква. Обичам да се разхождам под топлия пролетен дъжд. И всъщност не знам защо пиша това. Просто звучи интересно да си спомниш нещо. Не винаги думите са най-важни в една песен. Важното е, какво виждаш, когато я чуваш със затворени очи. Много ще ми е интересно да чуя мнение точно за тази песен от някой от тримата ми фена. ;P
Това пише на малкото листче, небрежно сгънато и прибрано в джоба. Понякога то запява. И усещаш, че е там. Поглеждаш го- старо, пожълтяло, носещо топлината на отминали дни, заредено с енергията на друго време. Спомняш си за нея- която ти го написа. С надеждата, че един ден ще се промениш и ще я потърсиш отново. Зачудваш се- колко ли глупава беше тя? Хората не се променят. Ние сме това, което сме. Дали? Вярата й в теб те кара да мислиш отново и отново, да прекарваш дълги безсънни нощи, разсъждавайки над това, как е възможно някой да прави това. Ирационално. Далеч от представата за танц по водата, безцеремонно гмуркайки се в най-мрачните и студени кътчета на съзнанието ти, тя отдава от нежната си топлота. И прожекторите безмилостно се насочват към малкото, тъмно ъгълче, където си се сгушил, мислейки че си в безопасност. Дочуваш мелодията:
-Стани, любими. Аз съм тук за теб.
Неуверено подаваш трепереща ръка. Грубата ти плът гальовно допира копринената й кожа. Тя отново е тук. А ти отново ще я предадеш. Възхитен от безкрайната упоритост, опиянен от решимостта, породена от нещо, което тя вижда….. а ти не проумяваш. От далечината долита музика. Две голи тела се срещат във вихрения танц на две безсмъртни, умиращи души, гърчещи се в безкраен агонизиращ цикъл на дълбок вселенски екстаз, който не можеш да отхвърлиш. Но не можеш и да задържиш.
Светлина. Ярка. Безконечна, водеща Там. Ироничното нещо на любовта е, че понякога я осъзнаваш твърде късно.
Оставяш цветята на гроба й. Две бели кали - любимите й.
Сгъваш небрежно листчето и го поставяш в джоба си. Вехто, старо и избледняло. До следващия път, любов моя.
Няколко човека ми направиха забележка, че отдавлна не съм писал. Даже Мълчаливката ми се изцепи- пиши, че нямам какво да чета. Йес, мистрес ;D
Така. Имало едно време, преди много години, в една далечна гора, под едно високо дърво- едип пън. Един, голям, стар и самотен пън. Който някога бил голямо, красиво дърво, което пазело сянка на уморените пътници. Сега е пън. Просто пън. Дърветата никога не умират истински. Интересното на един пън е, че ако има достатъчно сила, от него може да изникне друго дърво. Напълно възможно беше и нашият пън един ден отново да се превърне в голямо, красиво дърво. Или пък не. Всичко зависи от това, дали този пън е готов отново да се превърне в дърво. Или ще прекара вечността в нечии сенки, и под дупетата на уморените пътници. Не е хуабво да си подлога за дупета. Но в един свят на дупета, най-малкото дупе е най-голям пич. Примерно.
Тъжно е. Да обичаш. Винаги е тъжно. Защото да обичаш, означава да даваш неща, без да очакваш в замяна нищо. Сложно е един егоист да обича. Добре че не обичам. ;D
Зона свободна. Пускаме само жени от женски пол с по един чифт цици по-напред. ;D
Боже, какви ги говоря? Всичко е толкова объркано и хаотично. И счупено. Всмисъл. На две. Примерно.
Наближава деня в който окончателно ще загубя себе си. Някъде в дълбините.
Писна ми от глупави едномесечни авантюри и жалки подобия на отношения. Искам нещо истинско.