Преди няколко години, докато все още ходех на училище, обожавах идеята да ходя сутрин. Защото пътят ми вървеше право срещу изгряващото слънце. Беше една от най-красивите гледки на света. Въпреки, че постоянно навеждах глава с присвити очи. Имаше една песен, която винаги зазвучаваше в ушите ми, когато приближавах училището. Тази
Което наистина беше странно, защото в песента става въпрос за дъжд. Свеж дъжд, докосваш кожата ти, каращ те да се чувстваш прероден. Основната идея е друга де, но… тук става въпрос за Изгрев. Нещо, което винаги пиша с главна буква. Обичам да се разхождам под топлия пролетен дъжд. И всъщност не знам защо пиша това. Просто звучи интересно да си спомниш нещо. Не винаги думите са най-важни в една песен. Важното е, какво виждаш, когато я чуваш със затворени очи. Много ще ми е интересно да чуя мнение точно за тази песен от някой от тримата ми фена. ;P
Tags: Добавяне на нов етикет
март 7th, 2012 at 4:18
Обичам я тая песен. Ама отдавна не я бях слушала.
“Не винаги думите са най-важни в една песен. Важното е, какво виждаш, когато я чуваш със затворени очи.” - абсолютно да. Понякога нещата, с които свързвам някои песни, имат крайно малко общо с текста им. Обичам да си пазя спомените в песни.
март 10th, 2012 at 18:28
Дами и господа, Джон. (: