Изводите са доста интересни. На въпроси, които всички знаем. Мъжете казват- Не, не може мъж и жена да са просто приятели. Жените казват- да може. В последствие се оказва, че те си имат напредстава, че 90% от просто “приятелите” си падат по тях. И освен всичко, това им харесва.
Гъдела да знаеш, че някой те харесва. Независимо дали ти можеш да му отвърнеш, това те кара да се чувстваш добре.
Това е гнусно.
Целият апартамент е пълен с дървени стружки. Заради електричеста шкур-машина, един зле преценен фризер и една врата, която се разминава със няколко милиметра.
Това също е гнусно.
Ще си рупам царевица.
Вкусно.
Момиченцето от този клип винаги ми е напомняло за Маги. Не знам защо.
Счупих си зъб. Поредното пакетче царевица и аз в една самотна нощ. Някои идиоти се напиват безпаметно. Други-павкат като за последно. Аз като цар на Идиотите, рупам царевица. Зъболекарите печелят много от мен. Обичам царевица. Руп-руп. И сега се чудя при кой зъболекар да отида. Имам странното усещане, че съм пи. Пич де. Пи върху Е. Да живее математиката.
Снощи се хванах да си възстановямам най-сетне компютърната техника. Резултатите- два лапотпа, които бях отписал вече работят. А третият, чиято история е прекалено тъпа за да я споделям и който трябваше да зароботи… абе и той заработи. Тъпото е, че ония двата, които бяха задраскани от графа “съществуващи”, заработиха по-бързо. Но пък и трите са боклуци. И видиш ли, реших да отида да си потърся нещо за нова година. Евентуално за шътна два от три. И да взема нещо хубаво. И отивам аз примерно в Техно нещо си. С ясното съзнание кво искам. Минах покрай каките в зелено, които викат- виж ми циците и вземи брошура за изплащане, (убава цица ей), и съоветно си хващам пич в червено. И съответно си казвам космическите изисквания:
1. Да не трябва да отворям целия лаптоп за да си смажа вентилатопа. (просто да има капак от долу, не като глупавите hp-та, дето трябва да свалиш матрицата, а след това и цялата дънна платка, да я завъртиш за да стигнеш до заветното нещо)
2. Да може да поддържа Windows XP
При което получавам поглед от типа “извънземен”. Ми не може, всичките компютри весе поддържат само Windows 7.
Ходете се ебете с вашия windows 7.
Не мога да свиквам с насилствено налагани ми нови неща. Ще ползвах Windows 7, когато и АКО реша. Не възприемам идеята да бъда задължен да използавм тая ОС, ако искам да си взема нов компютър. По-скоро ще мигрирам на някоя Линукс дистрибуция. ОНия пичове поне не се правят на отворени. Въпреки, че някои от тях са прекалени идеалисти.
Идната 2012-та ще започне по друг начин. И ще протече по различна идейност. Дано да не е последна.
1. Ще си намеря момиче, което иска да е с мен. И с което аз искам да бъда. И с което ще изкараме повече от 1 месец. Видите ли, при мен и жените проблемът е че, или аз ще хлътна прекалено много, а на нея няма да й пука по начина по който искам, или пък тя ще ме обсеби а аз ще почна де душа. Никога не съм постигал златната среда. Ще я постигна.
2. През 2012-та мисля да стана инженер. Няма да ставам магистър.
3. През 2012-та ще се вкарам във форма.
4. През 2012-та ще се мъча да държа ред в стаята си. (Това е по-трудно като идея дори и от 1.)
5. 2012-та ще е първата година от Истинския ми Живот.
И ето, че дойде 24-ти. Ефирът е пълен с глупави филми. Същите глупави филми, които се въртят всяка година. Как някой спасява Коледа. Как някой се яха на шейна, теглена от ГМО елени и става безсмъртен. Как на комерсиалния продукт на Кока-Кола, наречен Дядо Коледа, му пада брадата. И дрън дрън. Само рекламите се сменят. Празниците като цяло са глупава идея. Всичко се върти в един странен цикъл, от който единственият изход е да умреш.
Пожеланията. Честит рожден ден, наздраве, весело посрещане. Толкова празни. Трудно можеш да ги различиш от- Здравей и Чао. Пожеланието трябва да е от сърце. Да събужда нещо вътре в теб. Да кажеш- Щалстлива Коледа. Въпреки, че не вярваш в Коледа. Но може тя да вярва. Вярвайки, че тя вярва, ти отправяш цялата си любов към това пожелание. И то вече придобива смисъл.
Кухите и гръмки слова.
Грозната и хипнотизираща комерсиализация.
Познаваме се с хора от северния полюс. Но си нямаме представа как изглежда съседът ни. Глобализация.
Ало, къде си?
Където и да съм. Имам си телефон в джоба