И ето, че дойде 24-ти. Ефирът е пълен с глупави филми. Същите глупави филми, които се въртят всяка година. Как някой спасява Коледа. Как някой се яха на шейна, теглена от ГМО елени и става безсмъртен. Как на комерсиалния продукт на Кока-Кола, наречен Дядо Коледа, му пада брадата. И дрън дрън. Само рекламите се сменят. Празниците като цяло са глупава идея. Всичко се върти в един странен цикъл, от който единственият изход е да умреш.
Пожеланията. Честит рожден ден, наздраве, весело посрещане. Толкова празни. Трудно можеш да ги различиш от- Здравей и Чао. Пожеланието трябва да е от сърце. Да събужда нещо вътре в теб. Да кажеш- Щалстлива Коледа. Въпреки, че не вярваш в Коледа. Но може тя да вярва. Вярвайки, че тя вярва, ти отправяш цялата си любов към това пожелание. И то вече придобива смисъл.
Кухите и гръмки слова.
Грозната и хипнотизираща комерсиализация.
Познаваме се с хора от северния полюс. Но си нямаме представа как изглежда съседът ни. Глобализация.
Ало, къде си?
Където и да съм. Имам си телефон в джоба
Не искам да имам телефон в джоба.
Мястото на телефона е в коридора.