Нося два чорапа. Един сив и един черен. И имам бакендбарди. Имам няколко тайни. Своите хубави и кофти моменти. Пях под дъжда. Той също пя. Пих вода от поточето. Сутрин, когато се събудя, виждам ясно. Докато се сетя, че трябва да си сложа очилата. След това отново виждам. Но като че ли по…
Почти се подстригах. А животът фучи. Фучи. И се усмихва! Ето там е! Горе на дървото! Усмихва се! И те замеря с костилки то череши! А ти си мислиш- къде са ми нектарините?! Голата праскова.
То идва. Истинското. Пътува насам. Съвсем скоро. Тя ми каза. Хората преживяваме различни периоди от съществуването си. Но едно е сигурно- след проливния дъжд, ще изгрее слънце. Ще се усмихне, ще те погледне с огнените си очи и нежно ще прошепне- деба и облаците тъпи деба тука ми закриват шибаната гледка мамацата им проста!
А ти ще се изпълниш с вдъхновение, ще си бръкнеш в носа и ще кажеш - деба и слънцето как псува деба
Сменяме наркотика
… да се преродиш в пеперуда. Един ден ще летиш. А след това ще умреш. Само за да дадеш живот на още пеперуди. Някои неща са нелепо странни. И нелогично красиви. Вятърът стачкува. Вратата се отваря сама. А на входа стои Истината. Усмихва се и те докосва с топлите си ръце с цвят на смърт. Ледените тръпки пробягват по тялото ти. Поглеждаш я. И виждаш очите й. Господи, очите й…..
1. Не пия.
2. Не пушя.
3. Не друсам.
4. Мразя чалгата и техното и всичко производно на тях.
5. Мразя да ходя по чалготеки.
6. Когато пътувам обичам да е по изгрев.
7. Вярвам в любовта.
8. Не вярвам в съдбата.
9. Понякога плача.
10. Обичам покривите.
Трудно се вписвам в света? Ми света да ми еде куро. ;>
В свят, в който цветовете отсъстват. Слънцето не пречупва водните капчици. А дъгата е просто една детска приказка. Полудяваш. Бавно, но сигурно си се запътил към пропаста. И сънят. Сънят, който се повтаря. Нощ след нощ. След нощ. След нощ.
В полуделите й сиви очи, се четеше дивото желание. Да си отиде.
В глуповатите му сиви очи се четеше нечовешкото желание да я обича завинаги.
А сивите факти говореха, че светът е сив.
Сивият дъдж прерасна в унищожителна сива буря.
А в сивия гроб, спеше сивото създание, загубило смисъла на цвета си.
77. Сивата истина.