Нося два чорапа. Един сив и един черен. И имам бакендбарди. Имам няколко тайни. Своите хубави и кофти моменти. Пях под дъжда. Той също пя. Пих вода от поточето. Сутрин, когато се събудя, виждам ясно. Докато се сетя, че трябва да си сложа очилата. След това отново виждам. Но като че ли по…
Почти се подстригах. А животът фучи. Фучи. И се усмихва! Ето там е! Горе на дървото! Усмихва се! И те замеря с костилки то череши! А ти си мислиш- къде са ми нектарините?! Голата праскова.
То идва. Истинското. Пътува насам. Съвсем скоро. Тя ми каза. Хората преживяваме различни периоди от съществуването си. Но едно е сигурно- след проливния дъжд, ще изгрее слънце. Ще се усмихне, ще те погледне с огнените си очи и нежно ще прошепне- деба и облаците тъпи деба тука ми закриват шибаната гледка мамацата им проста!
А ти ще се изпълниш с вдъхновение, ще си бръкнеш в носа и ще кажеш - деба и слънцето как псува деба
Сменяме наркотика