Където N може да бъде положено. За да докоснеш някого душевно, не е задължително да си го виждал лично. Не е и задължително да го желаеш в любовен аспект. Или казано типично в просташки стил- туй че има цици, не значи, че има цици. Нещо, в което не вярвах. Имало едно време един оптимист, твърдящ, че има три пишки. И един женски идиот, на която й беше писнало от простаци. Една вечер, оптимистът по незнайна причина разказа за първата си “любов”. Нещо в женския идиот се пропука. Тя се сети за … неопределеност. И реши да разучи. По-късно се оказа, че оптимистът, всъщност не е точно оптимист. А пишките не са три. Тя тържествено обеща да пази тайната му. И въпреки ,че беше толкова далеч, оптимистът я чувстваше толкова близо. Географското разстояние беше обратно пропорционално на близостта. Нямаше нищо сексуално. Имаше чисто приятелство, породило се по такъв странен начин. Постепепенно, идиотът се промени. Тя беше Исси. Оптимистът стана Жълт. Много нощи те чакаха заедно птичките да запеят. А те никога не пееха едновременно. При Жълти винаги нещата се случваха един час по-рано. Тя се оказа “летящ човек”. Което беше хубаво. Но тези й убеждения категорично отхвърлиха предложенията на Жълтия да изкарват пари с “гадаене” на бъдещето. (: В крайна сметка се оказа, че Исси не е кучката, която иска да виждат. А прекрасен, нежен и кьопав човек. (: Никога не съм предполагал, че това може да се случи в действителност. Но то се случи. Сега тя е по-близо. Географски. Законите на обратната пропорционалност. Бариерите на отдавна допуснати грешки. За Човеците с главно Ч.
Ако приемем, че светът е черно-бял. Би ли погледнал. Знаеш ли със сигурност, как виждат другите? За да определиш, какво е нормално. Нормалното не съществува. Всичко е въпрос на гледна точка. И на мерило. За мен е нормално да съм сам самичък. За теб е нормално да си имаш по няколко човека. Аз съм егоист. В пълния смисъл на думата. Но на теб дадох. Дадох толкова много. Дадох ти късче от душата си. Време е да ти разкажа, какво наистина усетих. Защото историите. Те нямат весел край. Запознах се с теб. Беше неловко. Седяхме на онова място. Седнали един срещу друг. И се гледахме. Някоя случайно откъсната дума. Тук таме странен поглед. Когато се разделихме, аз ти стиснах ръката. Трудно би могло да се получи по-неловко. Някаква небесна случайност ни събра отново. На една пейка в парка. Говорехме за есе. Не си спомням. Кое и как. Спомням си най-прекрасната снимка, която ти и до ден мразиш. Тогава ти не знаеше. Сигурно подозираше.
В онази тъмна вечер. На тъмната уличка до сладкарницата. Когато те целунах за първи път. Ти може би не знаеше, но аз знаех. Думата, която търсим беше “филмиране”. Няколко целувки. Много червило. Предпазна реакция. За последен път до бърза закуска. И отново в една уличка. Странна мисъл. Ти ми даде унищожителната мисъл. Която използвах. Мразя това, че никога не ми каза истината в очите. Мразя това, колко много държах на теб. Нашите отношения бяха изкуствени. Така ги чувствах до един момент. Ти и аз нямаме нищо общо. И никога няма да имаме. И въпреки това, ти ме опустоши. Душевно. Колко загубени и далечни мисли. Но пътят беше пред мен. Вече знаех. Или поне си мислех така… Сега ти си щастлива. За което се радвам. Аз ще продължа моето търсене. Някога. Някак. С някого.
Нещата бавно, но сигурно отиват към своя край. Един ден те видях. Все още те обичам. А ти все още ме гледаш със каменно лице. Със безжизнен поглед. Със празна обвивка, затворена в мъртва същност. Видях в тези очи- пепел. От отдавна потушен пламък. Безликата, която вечер излизаше на лов за нови жертви, сега придоби образ- изтощена жена на средна възраст, с прошарена коса, намираща се до мъж, когото презира. И когото никога не обикна истински- той беше единственият, успял някога да я излъже. След Първия. Сега тя е там. И плаче. Без сълзи. Защото няма очи. Обича. Някога. Някак. Ти не ме позна. След толкова години. Отминах. Спомних си. Векове бягам от теб, а ти все се появяваш. Тук. И там. Обречен на теб бях аз. На всички се отдаваше ти.
А една вечер на една пейка. Малко преди Края. Звездите бяха ясни. Небето индигово. Нощта-студена. Погледите се топлеха един в друг. Погалих косата ти. Ти загаси цигарата си. Мразя, когато жените пушат. Но не и ти. Обичах всичко в теб. Всяка една чертичка, всяко една въздишка. Приближ устни до теб и те целунах. Знаех коя си. И защо си тук. В този миг видях всичко кристално ясно. Ти беше земната луна. А не беше луна. Беше точно тук- до мен. И ме гледаше неразбиращо. “Вече знам”, отговорих с поглед. И устните отново се сляха. История, която преповтарях. Час след час. Ден след ден. Година след година. Обстоятелства, които анализирах.; Ти ли бе това? Тази, която видях на онзи тротоар. Безгрижно подхванала друг. Дали знаеше, че тогава те видях? Обяснимо ли беше? Унищожих много жени след теб. По начини най-грозните . Безликият. Който беше излязъл на лов. За нови жертви. Безликата, която вече имаше лице- тъжно и далечно. Годините. Все така красива в моите очи. Все така прекрасна. И все така….. спомнят си за теб.
Сигурно се питате какво озночава това?
Ами, позволете ми да ви разкажа. Всички ползвате скайп. Навремето, всички ползвахме IRC. Или както обичаха да му викат- мирцата. mIRC е клиент, служещ за свързване към IRC мрежа. Или чата, както беше по-известно. Навремето, UniBg, беше най-голямата и най-ивестната българска IRC мрежа. В пикови моменти надхвърляше 50 000 потребителя. Редеше се на челно място в световните такива мрежи. Какво е IRC оператор? Това бяха такива богопозазани потребители, имащи правата да решават- кой да бъде в мрежата и кой не. назначват се от администратори на сървъри, с цел да се следи за флууд и други нарушения. До тук добре.
В крайна сметка, в момента “UniBg” има не повече от 500 потребителя. От които най-много 200 да са реални. Тъжно е, но е факт. Защо са намалели толкова ли? Ами, заради оператори от тип- аз съм оператор, аз съм Бог. Хора, избиващи комплексите си във виртуалния свят, показващи на всички колко големи са, биещи се по гърдите, сами неосъзнаващи, че не предизвикват нищо повече от пренебрежителна усмивка в лицето на хората, които нападат. Жалки лица. За които освен тъжно, друго не може да ти стане.
Та, и ето-аз след доста дълго отсъствие, снощи реших да видя, какво става в тази “мрежа” - UniBg. Влязох си в канал #bulgaria, както си знам. Празно. 90-тина ника. Навремето бяха 400+. И започвам да си пиша с няколко човека на общия чат. Кратко време след това получавам kill - това означава, насилствено разкачане на връзката от страна на някой богоизбран. Нещо като предупреждение. Същото гласи:
«»22:28:14«» * You were killed by biz ((latinica we !!!!!))
Озадачено, разбирам, че на въпросната персона biz , компютърът не може да разчита кирилица. Или клиентът му няма кирилизация. Знам ли. Респективно най-нормално му обясних, че това какво може и какво не може да чете той, лично мен не ме засяга. Аз съм българин и намирам за правилно да използвам българската азбука в лицето на кирилицата.Когато видя някой германец да ми напише “Гутен таг”, може и да се замисля. При което се случва следното:
«»22:29:44«» <biz> kat sam tuka sha pishesh kvoto ti kaja kakto ti kaja i KOGATO ti kaja
Боже. Нео. Владетелят на Матрицата. Госпадярат на ботовете (защото в тая “мрежа” повечето потребители са ботове). Властелинът на IRC-то. Как да не му се поклониш. Но нали съм глупавичък, реших да му обяня, че заради такива “величия” като него, в мрежата в момента има най-много 500 потребителя. И тогава негово операторско величие се разшета. Беше ми наложен g-line- насилствено ограничаване достъпа към мрежата.
You are banned from this server- kere kreten (2011/8/21 22.25)
Казах си- Боже Господи, къде прегреших. Дали, защото дръзнах да използвам азбуката си? Или защото имах безочието да обясня на виртуален “бог”, че очеизвадно проявява комплексарщина?
Реших да потърся място, където да се оплача. С ужас установих, че вече такова няма. Навремето имаше форум. Сайт. Където с достатъчно доказателства, такива дейтвия понякога се наказваха. Не винаги разбира се. (: Но форум нямаше. Още по-малко сайт. Седях и мигах на парцали, потънал в недоумение. Тогава реших да напиша тази статия- във възхвала на biz- най-добрият “оператор” в “най-добрата” IRC “мрежа” в България. Отначало ми беше смешно. Сега честно казано ми е тъжно.
Сериозно погледнато, в България има една истинска IRC мрежа- хора откъснали се от UniBg преди десетина години- точно заради такива отношения предполагам- това е мрежата на ShakeIt. Или както някои от вас я знат- чата на абв. (: Ако все още има запалени чатъри, лично ви съветвам- свързвайте се към нея. irc.4at.info, irc.rousse-lan.com, irc.zonebg.com, irc.del.bg и т.н. (+ За мрежата на ShakeIt мога да кажа само хубави неща. Стабилна, има поддръжка, операторите са оператори, защото действително имат работа и я вършат даже. Около 9 месеца съм активен потребител и действително лоша дума не мога да кажа. Потребителите са 3 пъти повече, отношението е в пъти по-добро.
Колкото до UniBg- окончателно ме загубиха като потребител- със некадърното отношение от страна на оператор biz. Който е Бог, облечен в чатърски образ. Смешно. И малко тъжно. (:
Днес осъзнах нещо. Че много, много, много ми се спи. Но така става, като не спиш известно време. Някоя нощ ще се наспя както трябва. Надявам се. Чудя се. Защо толкова много търсим близост и любов. А когато ги намерим, ги отхвърляме с лека ръка без да се замислим? Защо винаги търсим невъзможното от невъзможните хора? Някое желание да е съвпадало с реалността? Искаш близост. Но не от кого да е. Търсиш някаква истина. Постоянно имаш няккави критерии. Странни. Нодообмислени. Сътворени от идеалистични възгледи. Слънцето изгряваше от юг и залязваше горе. Луната блестеше отстрани, а Пълнолунието беше просто мит. Някога, някак си. Съществуваше човек. Този човек. Те обичаше. Но…Винаги има но. Отегчително е да бъдем запознати с всяко едно “но”. Но то винаги присъства. Дори и в текста, в който говорим за “но”, има “но”. Кой точно си ти? И какво правиш? Писна ли ти от това просто да съществуваш? Защото животът трябва да се живее. Някъде го пишеше. В някоя потънала в прах книга, написана от отдавна забравен писател. Писатели. Къде ти писатели ? Живеем в ера, където всеки може да бъде всичко. Качество? Боже!
Имаш ли любов?