- Здравей.
- О, ти ли си? Отдавна не сме се виждали.
- Виждаме се всяка сутрин.
- Аз теб. А ти мен?
- Въпросът е глупав.
- Защо смяташ така?
- Защото ти си аз.
- А мен ме е срам вече да съм ти отражение.
- Защо?
- Защото вече съм бледа сянка на това, което наистина си.
- И какво съм аз?
- И не спираш да задаваш въпроси. Защо на мен? Как се случи това? Как го допуснах? Как се забъркахме в това? Как ще излезем? Дали ще умрем? Жалък. Толкова си жалък.
- Обикновенно си по-кратък.
- Обикновенно не ми се налага да водя.
- Да. Така е.
- О, и ти се съгласи. Браво. Наведи сега глава.
- Защо?
- А защо не? И без това не си нищо повече от червей.
- Имам крака.
- И ги ползваш за да лазиш с тях.
- Страх ме е.
- О, страх го било. От какво?
- От кошмарите. От съмненията. От истината.
- О, той си имал житейска истина. И каква е тя? Че ти предстоии официално да си издадеш топките на вторични суровини?
- Кога стана толкова жесток?
- А ти от кога имаш цикъл?
- И какво предлагаш да направим?
- Аз съм твоята сянка. Твоята стара сянка.
- Аз пък имам пишка.
- Не мисля така.
- Имам доказателства!
- О, да. Докажи се на едно отражение. Давай, ти си!
- Срам ме от някои неща, които направих. Срам ме е, че съм обвит в съмнения.
- Срам ме е, че съм твое отражение.
- До кога ще повтаряш едно и също. Тъп развален грамофон.
- О, той можел да се ядосва. Beyond! Всички да обърнем глави към малкия жалък червей, който може да се ядосва!
- Умри.
- Имаш прекалено много душа. Идиот.
- А да нямам ли?
- Когато нямаше…
- … когато нямах.
- Време е за хапчето.
- луд?
- за връзване.
Долу-горе от както съм си взел колата, от тогава съм редовен слушател на Радио StarFm. Класиката в рока, както му казват. И от близо 4 години, това радио е незаменим мой спътник. Когато вляза в колата, първата ми работа е да запаля, а след това натискам 103.9. За съжаление от няколко дни, въпросното радио не се лови на територията на град Русе. Отначало си мислех, че това са технически проблеми. После реших да им пиша. За моя голяма почуда, получих следния имейл:
Здравейте, Дидо,
Липсата на сигнал в града ви не е случайна. За съжаление промяната е окончателна и няма да можем да сме “заедно” ефирно :( Ето и решението на СЕМ http://cem.bg/download.php?id=4281. Надяваме се да иматe възможност да ни слушате онлайн и да не загубим контакт.
Много, много съжаляваме :(
Поздрави, Екипът на Star FM
Като съответно пичовете от радиото, бяха приложили документа с решението на СЕМ.
С ужас установих, че има някакво ново радио с името България Он Айр или нещо такова, което буквално е изсмукало честотите на СтарФм. Премигнах глупавото. Значи, може да има амнайсе чалга радия, амнайсе техно радия, амнайсе “денс” радиа (съвсем умишлено го поставям това в кавички, защото истинската денс музика е мъртва от 15 и повече години), обаче не може да има 1 нормално рок радио?! Толкова ли се профанизира аудиторията?! Как е възможно да се допусне, че за да чуваме класиките на Pink Floyd, Queen, Guns, Scorpions, AC/DC, Metallica и още стотици рок и метал велечия в колите си, трябва да си ги записваме на флашки?! Не, не и не!
Благодаря на СЕМ, че ни отнеха радио StarFm на територията на Русе! Благодаря на СЕМ, че ни отнехте единственото нормално радио! Да живее чалгата! Вива на профанизацията!
Благодаря ви, СтарФм за многото приятно изкарани вечер с вашето радио. И помнете винаги кои сте! И опитаите отново! Не се отказвайте! В Русе има кой да ви слуша!
Ваш верен слушател,
Дидо
edit: четох за програмната схема на въпросното радио България он Ер
Музикалният облик се формира от любимата на няколко поколения музика – българските и световните рок хитове от 80-те, 90-те и до днес, умело съчетано с поп музика.
ъъъ хелооу? За това си имаме Шлагер Радио и Радио 1. Имахме си 1 чисто рок радио.
Понякога се чудя, как се докарах до тук. Отговорът е много прост. Просто съм лош човек. Плащам стари дългове. Вселената ми го връща. Да, излъгаха ме. И да, за миг повярвах. И после те нараних. Но след поредната безсънна нощ, стигнах до извода, че не ме интересува. Не искам да те губя.
Ден Нулев.
Тръгнахме със Слънчо. Обичам я.
4 месеца и половина по-късно. Взехме Пешо.
Пешо
Слънчо замина. Пешо остана тук. Трябваше да го храня и да го поя в нейната стая. Отидох вечерта. Беше студено. Пуснах каката Духалката. Стоплих. Махнах гадните препарати, изключих тока.(Когато тръгвах). Качих се за малко до горе. 15 минути по-късно слязох. Стаята беше студена, Пешо беше нещастен. Взех си го у дома, изнасяйки го контрабандо.Най-тежко го прие баба ми, която беше пред нервна криза. Реших си, че ще го захлупя в един панер и ще го оставя да спи така.
Панер
30-тина секунди по-късно, небето притъмня, прозорците захлопаха, и панерът започна да се движи сам. След още 30 секунди, Пешо вече беше вън и ми се присмиваше доволно…
Пешо ми се качва на главата и ми се смее. (Снимката е по пътя към главата ми).
Ядосах се. И го хвърлих в коша.
Пешо в коша.
Шегувам се, Слънчо. Не съм го хвърлял в коша. Тва е друго коте. ;D
Три секунди по-късно кошът беше преобърнат, а Пешо пак доволно ме гледаше.
Казах му, Пеца, лягаш да спиш брааат!
И той легна.
Да, сега със усимвка на лицето си спомням времето, когато тоя пич се задоволяваше със старата възглавница… Или когато идваше в леглото ми. Сега обаче е най-пич. От снощи Пешо спи ето тук:
На Пешо новото място. За непросветените- това е столът ми… А подложените листа, за остатъци от дипломната ми работа, която той разкъса и наака… :D
Спим си ние. На сутиринта се събуждам. Гледам, Слънчо ми звъни. Де е Пешо. Ставам си аз деликатно, поглеждам надолу… подът в лайна! Това чудо на чудесата, се изходило в пясъка, настъпало си акито, направило акани стъпки навсякъде и за капак на всичко се качило на бюрото ми и направило предварително оценка на дипломната ми работа. Ядосах се и пак го изхвърлих в коша.
Казах на Слънчо да си идва по-бързо или ще се караме. И се скарахме. :D Сега Слънчо ми се сърди. Надявам се вече да не ми се сърди де. Е, после говорихме… Слънчоооо! {P}
И така. Почистих аз. Забърсах, обрах с прахосмукачтаа, изтупакх възгралничката ,семних водата, напълних му рънъ. Избърсах му дупарата. И го пуснах. Какво направи Пешо ли? Отиде в пясъка, изсра се, стъпи в акито, направи акани стъпки, разля си водата и ме погледна миличко. Това става в рамките на около минута. Сигурно се досещате аз какво направих…
И така, общо взето вече свикнахме един с друг. Седнахме и си поговорихме като мъж с женска котка, която се казва Пешо. Ся сме си гъсти. Играем си.
Катери ми се по блузата…
Искам да кажа, че на тази снимка, аз съм абсолютно прав. :D
А особено сладко беше, когато Пешо разбра, че заминавам след няколко седмици и каза- Пич, идвам с теб. И ми влезе в сака.
Пеца, викам… Не става. Ще ни спрат на летището, ще ни направят клизми. При Слънчо ще седиш. Той въздъхна и каза… Щом се налага… :D
Най-се стреснах, когато стана след следобедна дрямка, олюля се, направи няколко крачки и задните му крака паднаха. И започна да се влачи само с предни. Викам си… Счупих го. Еби му майката. След мъничко обаче, си тръгна нормално. И след малко пак си тупна задните крака на земята. Викам си, кво става тука… Викам- Пеца, добре ли си бе? И той- да бе. И аз- я застани тука на два крака. И му метнах едно конче. Застана. Викам, Пеца след мене. И хукна. Погледнах го сериозно… Той също ме погледна сериозно…
Пешо гледа сериозно.
И след акто ме погледна сериозно каза… Абе, баце неудобно ми е.
И аз- споко бе, на мен всичко можеш да кажеш. Няма да го пулбликувам в блога я…
И той- абе баце, сърбе ме гъзът и го чеша така…
Ей, викам си, ами като седиш толкоз много пред компютъра, ш та сърби я!
Верно баце. Няма да седя. тъй рече Пешо и аз почнах да пиша това… А сега той спи в сака. Спи! Белким и аз да се наспя. Но преди това, нещо песнопойно… ;D