Отправям зов към теб. Искаш ли пак да чакаме птичките? Помниш ли, че преди при мен идваха с един час по-рано и аз те подигравах, че при теб се съмва по-късно? Какво се случи, Исси? Животът каза- А-а-а-а-а. И ние влязохме в устата му. Но знаеш ли, Исси? Аз се възмутих! Възмутих се, че зъбите на живота са проядени! И жълти! Сякаш никога не ги е мил! А дъхът на живота е нещо, с което се очаква да свикнем. Свикнахме ли? Не. И колкото и да ми приказваш, аз пак няма да го повярвам.
Разкажете ми глупаци такива. Разкажете ми за Мечтите. За несбъднатите желания. За неоправданите очаквания. За истините. За големите Надежди. Митовете за любовта. Идеите за съдбата. Говорете ми, идиоти. Как точно свършва всичко това? С едно свободно падане. От високо. Кратък миг на свобода, последват от абсолютната Вечност.
И все пак, Исси. Аз продължавам да вярвам в любовта. И в Живота.
Идиот ли съм? Най-вероятно да. Ще страдам ли? Със сигурност.
Какво остана от мен ли?
Нищо. Дупка. Небе без звезди.
Понякога се чудя, защо не пия.
Един Пич би се отрязал зверски.
Аз ли, Исси?
Аз намирам мястото за абсолютната изолация. Най-често на някой покрив. Лягам на върха на асонсьорната шахта. С лице към небето. Затварям очи и започвам да мечтая за отминалите мигове.
Малък. Тъмен. Мрачен ъгъл. В който си позволяваш да мислиш. Пропускаш тези места или умираш. Сънувах ви с малката бяла котка, която беше черна. Странно.
Тази година, все пак реших да отида на църква за Великден. Стана ми също така много мило на душата, когато ти ми се обади и ми каза- “Отиди на църква”. Гласът ти беше толкова искрен, красив и нежен. Отвори нещо в душата ми, което не предполагах, че съществува. Подсетих се колко много “обичам” тълпите. Все пак успяме да се докопаме до огъня и обиколихме три пъти храма под звуците на камбаните. Не мога да опиша чувството, което изпитах в този момент. Може би, защото никога не бях го правил. Но беше нещо средно между душевно спокойствие и прозрение. Прозрение за избора. За пътя. За идеята. Интересен беше фактът, че явно с Крис бяхме изключително големи грешници, защото свещичките ни постоянно угасваха. Но още по-интересно беше, че колкото и грешни да бяхме, винаги единият запалваше огънчето на другия. Това беше Прозрението. И отново чувам гласа ти. Гласа най-красивото момиче на света.
И след поредното ми откровение, в които пояснявам на феновете ми (благодаря ви, Пенчо, Иванке, Саксийке, Станке, Кръстю, Стамате, Креватке и Керемидке и всички, които много обичам), колко много ми е криво на главата и колко много ми е убито напоследък, нека да споделим нещо весело.
Ей тва е Новината! Забавно е, как се оказа, че и извън България хората смятат, че чалгата граничи с проституция! Не говоря конкретно против въпросната персона (даже не бях я чувал), а като цяло. Тази случка си е едно живо доказателство. Но какво да правиш? Такъв ни е светът. Яките дупета, готиите цици и невинните погледи, зад които се кире лукавостта на Дявола… се продават. Жената хваща мъжа и го прави на две стотинки. А той гледа в захлас и я съблича с поглед. О, ако имаш и достатъчно пари… о те ще са твои. Всичките. Сексът. Той продава. Къде подяволите останаха душите на хората? Да, май въпросът съдържаше отговор. Опа, пак се отплеснах към душевното си състояние. Да, аз съм един шибан егоист. Но за всеки влак си имало пътници. Тъжно е, че чалга влакът е пренаселен. Наскоро Мълчаливката ми каза нещо, което ме накара да се замисля много дълбоко. Каза- ” от както не слушам музика, не изпадам в крайни душевни състояния ” И ще си позволя тук да поправя г-ца Епика. Ако не слушаш музика със смисъл, тогава не изпадаш в крайни душевни състояния. Явно чалгата си има поне 1 предимство- липса на на смисъл. Следователно не въздейства емоционално върху слушателите. Е, това че учи 13-14 годишни пикли да се обличат като проститутки… тва е друг въпрос. Но нали еволюцията напредва. Сексът. Сексът му е майката. Краката разтвори, бързо, бързо го лапни и до долу го поеми. СЛЕДВАЩАТА!
Боже, това трябваше да е нещо тънко и иронично. А пак ме изби на хейтване.
Де го крия това… От къде блика? Имам някъде извор. Тряя се сондира и да го насоча към нещо по-конструктивно.
И някак си ме събрят пръстите, ОТНОВО да сложа тази песен.