Монолози на огледаолто (№нЪ)

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

-  Здравей.
- О, ти ли си? Отдавна не сме се виждали.
- Виждаме се всяка сутрин.
- Аз теб. А ти мен?
- Въпросът е глупав.
- Защо смяташ така?
- Защото ти си аз.
- А мен ме е срам вече да съм ти отражение.
- Защо?
- Защото вече съм бледа сянка на това, което наистина си.
- И какво съм аз?
- И не спираш да задаваш въпроси. Защо на мен? Как се случи това? Как го допуснах? Как се забъркахме в това? Как ще излезем? Дали ще умрем? Жалък. Толкова си жалък.
- Обикновенно си по-кратък.
- Обикновенно не ми се налага да водя.
- Да. Така е.
- О, и ти се съгласи. Браво. Наведи сега глава.
- Защо?
- А защо не? И без това не си нищо повече от червей.
- Имам крака.
- И ги ползваш за да лазиш с тях.
- Страх ме е.
- О, страх го  било.  От какво?
- От кошмарите. От съмненията. От истината.
- О, той си имал житейска истина. И каква е тя? Че ти предстоии официално да си издадеш топките на вторични суровини?
- Кога стана толкова жесток?
- А ти от кога имаш цикъл?
- И какво предлагаш да направим?
- Аз съм твоята сянка. Твоята стара сянка.
- Аз пък имам пишка.
- Не мисля така.
- Имам доказателства!
- О, да. Докажи се на едно отражение. Давай, ти си!
- Срам ме от някои неща, които направих. Срам ме е, че съм обвит в съмнения.
- Срам ме е, че съм твое отражение.
- До кога ще повтаряш едно и също. Тъп развален грамофон.
- О, той можел да се ядосва. Beyond! Всички да обърнем глави към малкия жалък червей, който може да се ядосва!
- Умри.
- Имаш прекалено много душа. Идиот.
- А да нямам ли?
- Когато нямаше…
- … когато нямах.
- Време е за хапчето.
- луд?
- за връзване.

Leave a Reply