Това като че ли позадобря…

Author: NeMo  |  Category: Музика, Обща каТегория

Аньет бе. Най-сетне да попадна на нейна интерпретация на песен, която що годе да е изпята добре. Пак не е както трябва де, но…    http://www.youtube.com/watch?v=QTARlnt2I5o&feature=related (Оригиналът е примерно…    http://www.youtube.com/watch?v=R5v6gbkii3E&feature=related тук)  И все пак е губи магията. Де да знам, напоследък се наслушах на музика. Някак си ми писна от музика. Не точно де. Писна ми от моите песни. Трябва ми нещо ново, но не мога да попадна на такова. И в отчаянието си да започна да харесвам Анет? :D Наистина трябва да съм един много отчаян човек. Нищо де, и аз имам право на няколко грешки… (=  Вчера гледах един много готин руски филм със студенти по Кис13. Ама се оказа сериал, и все че свърши в най-интересния момент! Още веднъж ми се потвърди мнението, че нискобюджетните филми, са едни от най-истинските, които се получават. Да видим, дали ще го хвана отново. (+

Тъй де, толкова за сега.

Инициатива- Да върнем #outtacontrol

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Абе, вашата чатърска… Снощи реших да посетя доброто старо УниБъГъ, и да видя какво е останало от него. И с ужас, установих, че от някогашните 50 000 потребителя, сега са останали… (4962)- Данните са от преди малко. Абе, около 10% от потребителите. И се хванах за главата. Толкова западнало, не бях си и представял, че може да стане някога… Мина ли времето на IRC? Скайп ли е новата мода? Големи, жълти, хилещи се глави.  Не че не обичам скайп де… Но IRC е първоизточникът на всичко. IRC e същината на нещата. От там е тръгнало всичко. И минавайки през IRC мрежата на УниБг, установих няколко неща- първо никът ми вече станал на почти 5 години, и второ- каналът ни още е регистриран. Онова място, създадено от SNoopStyle_Dogg, и моя милост, все още съществува. Е,  вярно, пусто и празно, само с един CS вътре, но съществува! И се сетих, за старите момемнти, когато вечер се събирахме по 15, че и до 20 човека там. И ми стана едно такова миличко… Та това е идеята. Върнете ми #outtacontrol! Ако някой от тези хора чете това, заповядайте- сряда, четвърти февруари, 8 часа вечерта. Нека поне да опитаме поне за една вечер. (+ (пп http://mirc.com) В случай, че нямате IRC клиент. (+

Има ли любов всъщност?

Author: NeMo  |  Category: Есеобразно, Обща каТегория

Такава любов,  класическа. Влюбване. Това чисто имагинерно чувство, каращо те да оглупяваш? Някой, някъде ми каза, че любовта, е чувството, което може да придаде смисъл на живота ти. Да те накара да се усмихваш, да гледаш света през засмени очи, да се обичаш изгрева и залеза, да пътуваш из чувствата, да обичаш… Това било да обичаш.  И аз вярвах в това. Всъщност, от преди малко като че ли отново започнах да вярвам. Глупаво е как една песен, може да те върне към стари, погребани, и мъртви идеи, към чувствата. Да де извади от рационалния ти свят. Да се сетиш отново, че  един цвят ими милиарди нюанси, кой от кой, по-красив, и по грабващ. Да усетиш отново нещо топло и живо в гърдите си. Такова чувство. Усещане, трепет, момент… Необосновано, неразрешено, неправилно, и все пак да го усетиш. Напук на всички рационални норми, които си си градил с течение на месеци. Напук на това, в което искаш да се превърнеш, все пак оставаш себе си. Може би тази тиинска история със “За хората и маските”, има някаква доза истина, ако проникнем зад баналщината. Това беше груба дума. Но не се сещам за по-добра. Но не звучи на място. Да прониквем, зад… зад клишираното. Зад желязната завеса… И ако една песен може да те пропука така, какво ли ще стане, ако си заредя плейлиста от онова време… Защо ли го казвам… Отдавна вече го направих.

Thats not the beginning of the end
Thats the return to yourself
The return to innocence.
Love - devotion
Feeling - emotion
(Enigma- Return to innocence)

Въпросът е, има ли изобщо въпрос, или просто не мога да приема новата реалност…  Всъщност, тук не става въпрос за мен. Става въпрос за теб, който и да си. Интересно ми е, вярваш ли в идеята за любовта? Или любов е това, което ни се внушава по филмите? Какво всъщност е това? Да говориш на някого мили думи? Да си завреш езика в устата му? Да го изчукаш? Всъщност, искаш ли да ти кажа какво е любов? Да прегърнеш някого, да затвориш очи, и да не искаш да го пуснеш… Никога… Това е любов. Имагинерно, нали?

Nemo my name forever is…

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Това е много добър цитат. Понякога тази песничка даже се завърта на блога ми. Което ми напомня, ако някой не харесва радиото, може да си го каже, оставяйки коментар тук. (+ Радиото се пръкта, със изключителното съдействие на Сашко, за което много му благодаря. (Главно, защото ми спести времето да си правя разни регистрациики по социални мрежи.) Мразя социалните мрежи. Винаги съм ги мразел, и винаги ще ги мразя. Просто всичко стана прекалено компютъризирано. Къде остана нормалното излизане? Кога за последно сте се уреждали среща по телефон, а не по скайп, или чат? Я си представете да живеете без компютър. Йок. Тъй де, идеята на социолните мрежи е контакти, нали така? Е, хубаво, контакти-О.К. Но сайт, създаден, специално да ти гледат снимките, и да ти оставят коментари, колко си бил сладък, колко си бил сексапилен и т.н.? Че аз това си го знам, и без да си сложа снимката да виси по някой такъв сайт. Е, last.fm няма точно тази изея. То винаги ми е напомняло някак си на творческа оценка. Вярно, има снимки, и т.н., но не се набляга само на снимките. Докато в сайтове като сладур дЪт ком, примерно, това е основното. И е малко странно, да гледаш колко е молдно 13 годишните да се снимат  в банята, правейки жабешки физионимии срещу огледалото.  Брр, чак ме хваща страх като си помисля за такава картинка. Както и да е. Това, което искам да кажа, е че идеята на социалните мрежи е страхотна. Това обаче в което са се превърнили (шарени странички, обсебени от 13+ , 16-), кара и малкото ми коса да настръхва.

Така де, друго нововъведение е  “Времето у наше село”. Общо взето, всеки път като излизам от нас, мога да си видя каква е температурата, зареждайки блога си. Доста е полезно като идея, въпреки че не винаги е точно. Другото, което забелязвам с усминка е, че откакто се поактивизирах отново, пак започнаха по повечко посещения, въпреки, че сме далече от пика от 50 потребителя дневно, от преди около месец… Трудно се гради, но лесно се разрушава, нали? Нищо, до другата сесия, може да станат и 100. Амин (+

За хората, и хората… и хората

Author: NeMo  |  Category: WTF?!, Есеобразно, Обща каТегория

Събиране на класа, би трябвало да означава събиране на класа. NOT   Явно тук прилагаме едно твърдо, русьенско НЬЕ. Събахме се няколко човека, и ядохме дробчета. Класната отново ме излъга, че ще дойде,  и т.н. Другия път ще последвам идейния пример и ще си докарам и аз другарче на събирането на класа. Явно така е станало модно вече. Всяко едно човече от класа трябва да си носи друго човече, което задължително не трябва да е от там. Nice :) Както е да е. Да се абстрахираме от това порно, и да си поговорим за нещо друго. Например за хората и хората. За времето, за студа, за дистанцията, за близостта и страха от нея. За страха да се усмихнеш на реалността. За тръпката да се бориш. Имаше една глава в “Под игото”- за Лудостта на един народ.  Такава вълна е тръгнала отново 125 години по-късно. Днес, тук и сега, е модерно да правиш всичко възможно за смъкване на правителството. Само че на никой не му минава през ума, че това, което липсва на България, е млад политически елит.  Някак си ми е смешно. Хубаво, ще се направят стачки, ще има атака и т.н. Година на избори. И какво? Имаше една песен от едно ме любимо предаване- “Старите проблеми, в ново облекло…”. Нищо ново под Слънцето демек. Но пък важна е идеята, нали? Ах тези идеи… Истината е, че политиката на България трудно може да се промени. Да не кажа невъзможно. Но не ме бърка особено. Аз не съм фен на политиката. Аз се интересувам от по-простички неща. От хората. От малките всекидневни неща, от душевността им, от пъстрите, пълни с доброта очи, които ме гледат, от глупаците, лишени от мозък, незнаещи какво да правят с живота си, дори и от собствените си амбиции. Но не и от политиката. Както казах, политиката е гнусна работа. (: Тоя път няма поздрави.  Всеки може да се оправя сам явно.

Всеки може да каже, че ще дойде, и никой да не се яви. Най-лесно е да се откажеш от започнатото. Най-лесно е да се отдръпнеш от обещанието си. Още по-лесно е да се оправдаеш. Няма вече 12 “в”. Разпадна се в имагинерности, празни обещания, и глупави мечти… Разпадна се из Ирландия, Варна, София, Русе… Но не разстоянието е проблемът. Проблемът е шибаната липса на колективна мисъл. Никога не смея имали, и никога няма да я имаме… И всичко беше някаква носталгия. Някаква липса… Но щом дори класната ни лъже в лицето няколко човека, които все още останахме… То накъде сме тръгнали? Няма вече. Има самотен инвидид, с път напред.Наздраве, и майната ви на всички!