За хората, и хората… и хората

Author: NeMo  |  Category: WTF?!, Есеобразно, Обща каТегория

Събиране на класа, би трябвало да означава събиране на класа. NOT   Явно тук прилагаме едно твърдо, русьенско НЬЕ. Събахме се няколко човека, и ядохме дробчета. Класната отново ме излъга, че ще дойде,  и т.н. Другия път ще последвам идейния пример и ще си докарам и аз другарче на събирането на класа. Явно така е станало модно вече. Всяко едно човече от класа трябва да си носи друго човече, което задължително не трябва да е от там. Nice :) Както е да е. Да се абстрахираме от това порно, и да си поговорим за нещо друго. Например за хората и хората. За времето, за студа, за дистанцията, за близостта и страха от нея. За страха да се усмихнеш на реалността. За тръпката да се бориш. Имаше една глава в “Под игото”- за Лудостта на един народ.  Такава вълна е тръгнала отново 125 години по-късно. Днес, тук и сега, е модерно да правиш всичко възможно за смъкване на правителството. Само че на никой не му минава през ума, че това, което липсва на България, е млад политически елит.  Някак си ми е смешно. Хубаво, ще се направят стачки, ще има атака и т.н. Година на избори. И какво? Имаше една песен от едно ме любимо предаване- “Старите проблеми, в ново облекло…”. Нищо ново под Слънцето демек. Но пък важна е идеята, нали? Ах тези идеи… Истината е, че политиката на България трудно може да се промени. Да не кажа невъзможно. Но не ме бърка особено. Аз не съм фен на политиката. Аз се интересувам от по-простички неща. От хората. От малките всекидневни неща, от душевността им, от пъстрите, пълни с доброта очи, които ме гледат, от глупаците, лишени от мозък, незнаещи какво да правят с живота си, дори и от собствените си амбиции. Но не и от политиката. Както казах, политиката е гнусна работа. (: Тоя път няма поздрави.  Всеки може да се оправя сам явно.

Всеки може да каже, че ще дойде, и никой да не се яви. Най-лесно е да се откажеш от започнатото. Най-лесно е да се отдръпнеш от обещанието си. Още по-лесно е да се оправдаеш. Няма вече 12 “в”. Разпадна се в имагинерности, празни обещания, и глупави мечти… Разпадна се из Ирландия, Варна, София, Русе… Но не разстоянието е проблемът. Проблемът е шибаната липса на колективна мисъл. Никога не смея имали, и никога няма да я имаме… И всичко беше някаква носталгия. Някаква липса… Но щом дори класната ни лъже в лицето няколко човека, които все още останахме… То накъде сме тръгнали? Няма вече. Има самотен инвидид, с път напред.Наздраве, и майната ви на всички!

Leave a Reply