Зарежи. Колко странно звучеше тази дума. Погледна ме. Вместо очи имаше дупки. Вместо уста- червей. А червеят беше заробен там заради делата си. Някога беше изял друг червей. Това се считаше за престъпление. Оцеляване, беше казал. Сега стоеше на това празно и безизразно лице. Никога нямаше да знам какво иска тя. Две години по-късно хватката постепенно се отвори. Все още не занм какво иска. Не ме и интересува. Търсеше ме по нужда- когато трябва да погълне нещо живо. Беше ме яла жив. Стотици пъти сдъвкан и изплют. Бродейки в черната нощ, с нещо остро във ръка, с червена ярост в лявото и нежна обич в дясното. Око пред скоби. Търсех своето отмъщение. Щях да я намеря. Да я целуна и пронижа. Да я обичам и унищожа. Както тя унищожи мен. Ад. Окъпан в животинсикя аромат на нощните желания, седнал на ъгъла на улица Ничия, чакайки зората с надежда за изкупление. А такова не идва. Нея я няма. Потънала в кръв. Птичките пеят. Минава случаен човек и се заглежда. Лявото плаче. Дясното се радва. Око пред скоби. Вече няма да пиша за теб. Гарванът отдавна прибра душата ти. Кухото тяло. Всички сме течни отвътре. Кубче лед. Сбогом.
Мацки. Хубаво нещо били. От личен опит казвам. Въпреки, че напоследък нямам особено голямо желание да се занимавам с тях. Което съвпада и с момент от живота ми, в който просто нямам възможност. Винаги ще има някакво но. Страхотна е, но е далеч. Перфектна е, но не иска обвързване. Супер я радвам, обаче аз съм раздвоен. Тя иска всичко, аз не иска мнищо. Трудно можеш да попаднеш на човек, с който си пасвате и физически и психически. Защото, колкото и да си кривим душата, първото нещо, което прави мъж като види мацка е, да я огледа от горе до долу и да си я представи гола евентуално. И устата се отваря, само ако това, което е видял му е харесало. Или ако може да се извлече някаква полза от този разговор. И така. Някои казват, че на света има само един човек, точно за теб. Нечия съдба било да го намерят, нечия- не. За съжаление не вярвам в съдбата. Нито в сродните души. Всичко е резултат на взаимни компромиси. Личният ми проблем е, че не трудно правя компромиси. И това ми е играло лоша шега. Доста пъти.
Друг прболем, е страхът. Виждаш я. Всичко е точно. Тя към теб. Ти към нея. И в един момент нещата даже потръгват. Изведнъж осъзнаваш- не мога да гледма други. Не мога да се свалям с други. Започва леко да те стяга в шията. И изпадаш в паника. Винаги ли ще съм с нея? Животът е толкова кратък, а аз се заробих. В този момент, не овладееш ли паниката, всичко е свършено.
Не бих могъл да дам трезвен съвет за връзките. Чувал съм, че връзката е нещо, продължило повече от месец- два. Веднъж почти празнувах един месец.
И не на последно място. Пари пари и пари. Една мацка иска пари. Дали ще е видно или невинно, дали ще е преднамерено или стонтанно, дали ще те помоли да й купиш нещо, или ще те изманипулира ти да мислиш, че искаш ти да го вземеш… Жената иска пари. Не ми интересува колко сексистко звучи. 90% от подаръците се правят от мъжа.
Всъщност, животът е доста по-прост без терзания по жени. И не говоря за хомосексуални отношения. Говоря за идеята, просто да изключиш тази вариация. И да си караш по течението. Интересното е, че намираш нещо, точно когато спреш да го търсиш. (:
Бях обещал да пиша по-често. Нещо обаче ми се счупи хатърът напоследък. Няма какво да се отбелязва. Животът тече еднообразно. Бачкане, бачкане, проекти. В края на вечерта- пустота. Нищо не ми е интересно вече. Започнах да си разсъждавам по темата за любовта отново. След многократно умно почесване на главата ми, (междудругото, днес я подстригах- ха, честито!). Та стигнах до простичкия извод, че съм готин. ;D Ако искаш да разбереш до точно какъв извод съм стигнал, тряя направиш едно pay per view ;D . Оф, превърта ми главата. Сега ще напишем една история.
Имаше едно време една малка топла крушка. Крушката гордо си светеше от един полюлей. И не само тя. Полюлеят разрешаваше на много крушки да се събират у тях за да светят. Един ден обаче крушката изгоря. Може би напрежението я уби. Полюлеят се натъжи. След време, обгърнато в мълчание, една бяла ръка разви изстиналата крушка и сложи на нейно място друга- която можеше да се стопли и да обгърне стаята със светлината си. Старата беше захвърлена някъде.Сега никой не си спомня за нея. И защо ли? Тя е малка и студена.
Ето ме отново. Официално завърнал се в по-активната блогосфера. (: Поизчистих бая спам, дето ми се беше нахакал из коментарите (да живеят братята руснаци!). Чак се чудя за какво ми е тая антиспам приставка дето съм си я ръгнал, след като буквално нищо не върши. Ама здраве да е. (:
И така, нека да направим обзор на събитията от последните месеци. Ми да кажем, че бях доста зает със странични проекти, и времето ми за това място беше крайно ограничено. Всъщност, обещах на една приятелка да подновя писанията си тук. Защото ме четяла. Което е странно, защото мен почти никой не ме чете. Не че ми дреме особено. ;D Обещавам скоро време отново да се появят разни интересни неща. Например, след около седмица ми предстои едно разкарване до страната на депутатите. (дето му викат София) ;D Чак ме е страх да се замисля какво точно ще бъде. Ми то там е джунгла. Буквално. Ама нищо де. Ще си намеря някой да ми покаже пътя. (а защо пък не някоя? ;D) .
Нали сега завръщавето ми трябва да има тематика. През изминалия месец имаше няколко теми, които просто си крещяха да засегна. И се чудя от коя да започна. Едната се нарича “Социални мрежи”, другата “Наркоманите- виновни ли са, че са такива?”(ДА, ВИНОВНИ СА!), а третата беше - “1+1=3″. Всъщност, така както си ги подредих… май такава е важността им. Така че, сега засягаме темата “Социални мрежи.” тадъдъдъд
Дидо представя… Социални мрежи!
Имало едно време един пич, чието име не знам, не искам и да знам. Седнал и измислим файсбук. И това се води най-популярната “социална мрежа”. И спечелил пари. МНоооооого пари. И дверите Адови се отвориха. Сега, хората казват, че социалните мержи улеснявали комуникацията. Ми чатовете правят същото. Не че съм голям защитник на чатовете де. Но в една социална мрежа има всичко. Игри, разговори, някои даже си гледат некви градинки там. И най-бруталното е, че разни хора си публикават снимик. Техни си снимки. Да ги гледат всички. И да казват, колко сме хубави. Това за мен си е чиста проба комплекс. Вижте ме, колко съм хубав. Бе, може и да си хубав. То и аз съм хубав, ама някой да ме е видял да си правя профили? Да не сме на изложба я?!. Тъй де, не е толкова фрапиращо. Въпреки, че е де. Но в един момент, до такава степен се отплескваш, че се оказва, че “познаваш” ескимоси, а не знаеш кое е готиното съседско маце. Комуникация? На мен ми звучи като реалностна бариера. Да комуникираш с някакъв бездушен екран. Да влагаш емоциите си там. Да му се усмихваш. Да тъжиш с него и да го обичаш. Не, не искам да се мисли, че съм човек, отричащ интернет комуникцаията. Напротив! Но трябва да има граница. Трябва да си наясно, че няма как между теб и мацката отсреща, която живее на амнайсеиляди километра от теб, и НИКОГА не си я виждал реално, просто няма как да се получи. Трябва да си наясно, че аз като вляза в някоя социална мрежа или чат, мога да съм Ели, и да съм разгонена. (а, не че съм пич с космати крака ;d). Което ми напомня- тва да си мъж и да си епилираш краката…. не не, изобщо няма значение ква ти е сексуалната ориентация. Имах една приятелка ,дето казваше- Мъж без косми по краката, не е мъж. ;D Тъй де, още си го казва. (Поздрави на Пецата). Да се върнем отново към обърканите ми идеи. (:+ А представяте ли си-хората почнаха да се женят и по чата. Сега, ще кажете защо казвам чат. Ами всъщност, социалните мрежи са изроден вариант на чат. Просто в по-достъпен вид. Видиж ли, няма нужда да инсталираш, да нагласяш и т.н. Ръгаш там един адрес, и си ти!
Не съм много сигурен на къде точно отива този свят. Не съм и човекът, който трябва да съди другите хора. Но… наистина… не мислиш ли, че си струва повече да се запознаеш с мацката отсреща… вместо с пича от северния полюс? Някак си мацката отсреща звучи по-реалистично. По-възможно. Има повече бъдеше в това. (+ Изборът си е ваш. ;) Аз мразя социалните мрежи. (Да уточним словоизлеянията с 4 думи и една точка ;D)
Ей, май ще се откажа да гледам Формула 1- единственото нещо, което от време на реме ме слагаше пред телевизора. След днескашното състезание, съм тотално разочарован. Всъщност, по-добре да го нарека “състезание”.То бива лайна, ама това вече е прекалено. Няколко обиколки преди края, Фетел първи- сменял веднъж гуми, Алонсо втори- сменял два пъти гуми, Бътън-трети и той с нови гуми. Тримата на разстояние под секунда. Очеизвадно е, че онова плезещо се лайно Фетел ще сдаде първото място и точно тогава става катастрофа, червен флаг, и надпреварата спира за момент. И кво сега?!? Вместо да чакаме на стартовата решетка рестарта, те си спират, разни механици почват да щъкат. Пляс, пляс- Фетел с нови гуми. Да ве! Пляс, пляс- оня Хамилтън с оправено задно крило и нов нос. Еее, а стига бе! И после след рестарта, то пък оставаше и лайнато Фетел да не победи. Просто кефът от надпреварата беше тотално загубен. Как е възмжно да им разрешават такива изпълнения?! Заради сигурността?! Ми, като искате да е сигурно, направо слагайте пилотите с по едно дистанционно в боксовете, и да се управляват колите от боксовете. Деа и простотиите. ЕДно време ми беше кеф да гледам Ф1. В момента съм меко казано разочарован. Малко по-емоционално, ама Фетел най-малко заслужаваше победата в тази напрревара. Той НЯМАШЕ право да победи. Безплатен пит стоп… Де се е чуло и видяло това. :X