The time has come my friend… Времето да избираш… Днес си подадох документите в Русенския университет… Направих най-голямата грешка в живота си… Защо написах на първо място компютърни специалности, след като искам да уча мениджмънт?! Защо написах глупава специалност като Амтоматикта, през Индустриален мениджмънт и Маркетинг?! Имам чувството, че цял шибани живот ще си задавам този раздиращ въпрос… Защо си провалих бъдещето, слушайки родителското тяло… Вчера си купих пакет цигари. Чудя се дали да не припална някоя. В крайна сметка, щом ще се убивам, да се убивам както трябва… Най-вероятно това няма да стане де, но пък баба ми наистина откачи, като ги видя. ^_^ Не, все още не съм толкова изтъпял, че да припалвам цигари, но бъдещето ми замина… Инженер по автоматика…. Жалка история….. Много жалка…. Прекалено жалка….. Майната му. Искам да вляза мениджмънт….. Те ще ме вземат де, но няма да имам правото да участвам в класиране, просто защото “видната” автоматикта ми е преди него. Един съвет- никога не слушайте родителските тела. Способни са да ви съсипят живота, а вие ще го осъзнаете твърде късно…. Липсва ми Иив междудругото. Всъщност най-много ми липсва една прегръдка в момента… See ya…
13-годишния велосипедист, който загина вчера край с. Червена вода е ученик в 7 клас на гимназията по Европейски езици в Русе, казва се Антон, научи Дарик.“Целият колектив на училището е потресен от случилото се“, коментира директорът Добромира Николова. Момчето загина, след като е било блъснато от“Тойота Ярис“със софийска регистрация. Причините за произшествието се изясняват, води се дознание.
Звучи толкова сухо и незаинтересовано… Но аз го познавах…Отиде си Тони… Младо момче, което не заслужаваше тази съдба… Момче… Дете… Кола… В каква държава живеем ве мамка ви недоклатена?! Къде сме, какво правим тук? Как може да допускаме да се случват такива нелепи, малоумни, недотаткани неща… КАК Е ВЪЗМОЖНО НА НИКОЙ ДА НЕ МУ ПУКА КАКВО СТАВА?! А ИНАЧЕ, КАРАТ ШОФЬОРИТЕ ДА КАРАТ НА ПУСНАТИ ФАРОВЕ ПРЕЗ ЗИМАТА И ЕСЕНТА, НО НЕ ОСЪЗНАВАТ ИСТИНСКИТА ПРИЧИНА ЗА НЕЩАТА… Отиде си Тони… Нека запазим една минута мълчание в негова памет, и се помолим, да е на по-добро място… А преди няколко дни го видях… Говорих с него… И вече го няма… Не видял нищо от живота, недокоснал се до тайните му… Отиде си Тони…
Е, днес е един доста щастлив ден. Наш Коста си изкара защитата на дипломата с една доста добра оценка. Публиката на блога ми и аз, нека поздравим този заслужил човек. Поздравления, инженер Балабански! ^_^
Тъпи испанци… Не заслужаваха. Определено не заслужаваха. Нищо де, майната му. Не съм чувал Иив от няколко дни. Взе да ми липсва вече. :( Надявам се днес да успея да се свържа с нея. ^_^ Вчера цял ден сее скапах на това работа… Вечерта се чудех, имам ли крак или не… Междудругото, батко ви твърдо реши, че иска да заминава за Варна. Специални благодарности на Алекс, че ми отвори очите за нещата от живота. :P Нямам работа в Русе, дечица и това си е. :) Още от 12 годишен искам във Варна, но ме беш естрах да си го призная. Днес възобновявам тренировките, но ще го правя лекичко, заради шибания крак. Може би ще вдигам главно от легнало състояние и ще пропусна частта с обиколките на стадина, по разбираеми причини. Но не може цяла седмица вече. Сега в момента си чаткам с Тедито. ^_^ Един от хората, които ми липсват най-много. Обичам ги- Надя, Теди, Владо и Сашо. Както и да е. Иив ми липсва…
Дидо out
В краката ми се търкалят мрежова карта, захранващ кабел, болт от стола ми и две гири. Така е от три дена. Мързи ме да ги вдигна. Тъпо е. И без това нищо лошо няма да им се случи там. Надявам се де. ^_^ Логиката го изисква поне. Тоя крак все още ме боли… Вече стана трети ден. И все по-лошо и по-лошо става. Поздрав за баща ми, който имаше наглостта да ме събуди в 10 и 30 сутринта… ЗА ВАС НЯМА ЛИ НЕЩО СВЯТО ВЕ?! Кога се прибрах, кога легнах, че да ме будиш в 10 и 30 ве ненормалник?! (Поздрав за Ванката ^_^). Най-странното беше, че първите около 2 минути от будното ми състояние, изобщо не ме болеше крака. Направо бях забравил за него… Но после изведнъж пак ме сряза…. Вчера ми изказаха теза, че това било вена… Възможно е, не знам. Не са ме боляли вени до сего, но се чудя как ще изкарам утре от 7 сутринта до 9 вечерта на крак…Бе чудя се не чудя, няма кой да ме замести. Това е положението… Уф мамка муу сега взе и да изтръпва… Какво ми става ве вашто семи… Както и да е. Най-много да го отрежат. ^_^ Дано да не се стига до там де. Варна my friend… Варна is my city… Това е другото странно. От 12 годишен, знам, че ще уча във Варна. Нещо подсъзнателно ми казва, че Варна е моят град. Че във Варна искам да прекарам студентските си години. И по-странното е, че толкова малко съм бил там, а съм толкова сигурен в желанието си. Алекс ми изказа предположение, че може би в някой друг живот съм живял във Варна. ^_^ За сега това е единственото почти логично обяснение, за което се сещам, та може и да го приема. :) Подавам си документи в Икономическия във Варна, без да се обяснявам на родителските тела, (защото знам, че ще се помъчат да ме разубедят), и ако ме вземат, пътят е ясен приятелю. Пътят е напред! ^_^ Въпросът е, колко крака ще имам до тогава. :) Това в рамките на шегата разбира се. (Надявам се де…)
Дидо out