За дните и нищо особено…

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

В краката ми се търкалят мрежова карта, захранващ кабел, болт от стола ми и две гири. Така е от три дена. Мързи ме да ги вдигна. Тъпо е. И без това нищо лошо няма да им се случи там.  Надявам се де. ^_^  Логиката го изисква поне. Тоя крак все още ме боли… Вече стана трети ден. И все по-лошо и по-лошо става. Поздрав за баща ми, който имаше наглостта да ме събуди в 10 и 30 сутринта… ЗА ВАС НЯМА ЛИ НЕЩО СВЯТО ВЕ?!  Кога се прибрах, кога легнах, че да ме будиш в 10 и 30 ве ненормалник?! (Поздрав за Ванката ^_^). Най-странното беше, че първите около 2 минути от будното ми състояние, изобщо не ме болеше крака. Направо бях забравил за него… Но после изведнъж пак ме сряза…. Вчера ми изказаха теза, че това било вена… Възможно е, не знам. Не са ме боляли вени до сего, но се чудя как ще изкарам утре от 7 сутринта до 9 вечерта на крак…Бе чудя се не чудя, няма кой да ме замести. Това е положението… Уф мамка муу сега взе и да изтръпва… Какво ми става ве вашто семи… Както и да е. Най-много да го отрежат. ^_^ Дано да не се стига до там де.  Варна my friend… Варна is my city… Това е другото странно. От 12 годишен, знам, че ще уча във Варна. Нещо подсъзнателно ми казва, че Варна е моят град. Че във Варна искам да прекарам студентските си години. И по-странното е, че толкова малко съм бил там, а съм толкова сигурен в желанието си. Алекс ми изказа предположение, че може би в някой друг живот съм живял във Варна. ^_^ За сега това е единственото почти логично обяснение, за което се сещам, та може и да го приема. :) Подавам си документи в Икономическия във Варна, без да се обяснявам на родителските тела, (защото знам, че ще се помъчат да ме разубедят), и ако ме вземат, пътят е ясен приятелю. Пътят е напред! ^_^ Въпросът е, колко крака ще имам до тогава. :) Това в рамките на шегата разбира се. (Надявам се де…)

Дидо out

Leave a Reply