Тъмния коридор, който се постара да опорчи едно такова красиво събитие като дипломирането… Отидах с такава надежда и радост. Първо се оказа, че в Огледалната зала, не може да се диша. После Миленския пусна едно супер филмче, което беше правил с даскалите и започна самата церемония…Чаках около 30 минути, изпълнен с надеждата, че ще получа дипломата си… Накрая господин Иванов си свали очилата и каза ДОТУК. И стоях като теле, и примижах умно, и се чудех, КАКВО СТАВА ТУК ПОДЯВОЛИТЕ?! Искам да благодаря на специалстите от тъмния коридор, че заради една шибана невърната книга, ми опропастиха дипломирането. Специални благодарности за г-жа Дановска, която дълго време смятах за мой приятел и близък човек, специални благодаронсти на г-н Пламен Иванов и г-жа Стоянка Тодорова също, също участници в това. Благодаря, че заклеймихте по този начин завършването ми. Поклон пред вас. Майната му. Гавра след гавра, а? Но на кого му пука…
Някога задавали ли сте си въпроса, защо обществото ни е такова? Защо, можем да видим човек на улицата, нуждаещ се от помощ, и да го подминем хладнокръвно, с мисълтта, че този проблем не е наш? Някога, питалили сте се, защо всички се злослови срещу управлението на света, но никой никога не прави нищо? Някога питалили сте се… Боже, това е толкова изтъркано… Да си човек де. Всеки ще каже, че той е човек, а всички останали са хора. Разбира се… Веси си мисли, че е уникален и неповторим. Че нсе отличава от масата. Или може би не… Аз част ли съм от това общество, което мразя? Ако бъдеш част, то ти се превръщаш в това, което мразиш. Ако не бъдеш част, си обречен на дълго, сложно и трудно съществуване, в което отстояваш себе си, принципите си, идеалите си… По-лесният начин разбира се, да влезеш в обществото, с ясната идея, че го правиш, за да не полудееш. За да имаш хора до себе си. Да се радваш на споделени идеи, да не се отчайваш от това, че масата намира битието ти за странно и отблъскващо… Какво е странно в наше време? Странно е да вярва шв любовта. Странно е да обичаш и да си обичан. Странно е приятелю, да имаш морал. Странно е да намираш за нередно деца на по 14-15 години да правят секс и да не им пука от това, странно е да имаш мечти, да вярваш в нещо… Странно е да се надяваш на утрешния ден и усмивката, която той може да ти донесе. Странно е в 00:01 часа да се усмихнеш, и да си кажеш, че е дошъл нов ден, и че дивото отчаяние е останало в предишния такъв… Такива неща, не се приемат от това общество приятелю… Въпросът е защо? Някой ми каза, че един ден нещата ще се променят. Че идеята на мечтателите ще се върне. Че новият ден, ще е едно ново начало. Каза ми, че светът ще тръгне на по-добро… Каза ми го, и ми се усмихна… А аз стоях там, гледах го с изумление и си казах: “Гледай ти, човек…”
Написах първата си статия. (+ Алекс я определи, като лишена от смисъл. Е, тя не харесва женски списания, а тя е написана в стил Козмо. :) Така че, може би не е точна оценката й. :) Не знам. Чудя се, дали да пробвам да я продам някъде… We shall see in time…
Иначе, днес трябваше да започна работа, но малко се протакаха работите, за това реших да взема да се подстрига, че косата ми беше нараснала неимоверно. Тези дни ми липсва нещо определено… Не знам как да го определя. Запознах се с Иив. Адски ме е яд, че не е от Русе… Но явно винаги има причина, която да възпре човека… Я безверие, я разстояние, я нещо друго… Тъп свят. (: Всъщност е хубав. Обичам си го. :) Но на моменти прекалява с гаврите си към моята скромна личност. Днес чух една страхотна песен, докато се подстригвах Alice Deejay-Better off alone. Лишена е от текст, но музиката е уникална. Препоръчвам я горещо. (: Ей, то станало утре, докато си пиша… Добро утро. Започна нов ден. Ще търся усмивката в него… Поне ще дам моята. Надявам се, някой да ми отвърне със същото. ^_^
Дидо out
Планът беше бирфест. Обаче с Крис и Ренито много яката се разминахме… (а трябваше да дойдат до у нас да ме чакат на вратата… :@ )Седях си аз в стаята и мислено проклинах дезориентираността на тия двамата сладури, когато получих много интересно съобщение от непознат ник в скайпа, че след 30 минути трябва да съм на халите. ;P Много вяра не хващам на непознати, но след като разбрах, че е Алекс, се изнесох от нас по най-бързия възможен начин… Естествено закъснях с 15 минути, и ги чаках около 15 минути,но майната му. (+ Там бяха Сашо и Радо. Ей тоя Радо, първия път като го видях имах усещането, че ще ме убие с поглед. Но после се оказа супер пич. :) Поне с таков авпечатление останах де. ;) Ходихме на ДАФ. Винаги съм му се чудел на това заведение на цените, но пък атмосферата е много яка. Пък и сервитьорката беше пич. (= Понаглеждахме малко и мача, ма тия категорично отказваха да си вкарат по някой гол. После пък Алекс ми напомни, че имах и друга среща за тая вечер… Осъзнавайки, какъв съм малоумник се хванах за главата… Това момиче няма да иска да ме види повече. Нищо де, беше първа среща. Щеше да бъде де. ;p Не можеш да се ядосваш за нещо, което реално не се е случило. (: Междудругото се запознах и с на Алекс сестрата. И тя е сладур. :)
След това си реших, че трябва да се видя с ония двамата сладури, въпреки, че им бях доста ядосан, но като им се обадих, те вече се прибирали… Ненормална история. По-късно със Сашо се завъртяхме малко към бирфеста, за да констатираме, че ония все още не са си дръннали гол. ;D Кофти тръпка. Аз пак си забравих апарата де… Много важно… ;D Абе оправих си настроението, за което благодаря. ;) Защото целия ми ден беше едно ступидо. Точно преди предполагаемото излизане с Крис и Ренито си проведох един разговор, който още повече ме крашна. Но пък истината си е истина. Боли, но като я знаеш, ти олеква. Това си е житейска истина. Няма нищо по-грозно и по-достоверно от истината. То утре, тоест днес де, ще поливаме и матурите, ма за това обещавам да си взема апарата… Ако не забравя де. :) След малко отивам да зяпам поредните два записани епизода на “Шеметни години” по GTV.(Viva видео :) ) Ей, това е уникално сериалче! Горещо го препоръчвам, на всеки, който е имал смелостта да се порови в блога ми.
Дидо out :)
Нека и аз подобно на Алексей да си направя подобне тема. http://87.97.249.125/blog/?p=48 (Неговата)
Странно нещо сте вие момичетата в тази възраст. Някои неща не мога да ги схвана. Нормално ли е да излизаш с някой, и успоредно тоя някой да си върти аферки с други хора? Как се наричало това? Свобода на действието? Любовта била отживелица… Колко останахте нормалните хора на тоя свят ве?! Нека си призная нещо. Противоречива личност съм. Самата идея за падането на любовта и влагане на повече рационалност в нещата ми се вижда примамлива. Но иди научи човек да не чувства… Не можеш да научиш чувствителния да не чувства. Колкото и да се мъчиш, това не става. И в тоя момент, когато осъзнаеш на какъв малоумен глупак са те правили ти идва да счупиш нещо. В деня, когато се срещнеш с реалността, а това рано или късно става. Дай всичко на някой и го гледай как се гаври с теб. Къде останаха истинските хора? Изобщо има ли такива, или ги гледаме само на рисунките в книжките с приказки… Имам си една мечта, но тя си остава само една мечта… Любов, секс лъжи. Всъщност, Лъжи, секс, любов. Така се подреждат понятията сега. Като до последното вероятността да се стигне е повече от малка. Просто защото, любовта е отживелица. Тя не се случва. Тя е само хормонален дисбаланс… Рационалиста, нали? Всъщност, цялото ни общество е толкова морално деградирало, че просто няма накъде повече. Някъде го бях чел нещо подобно: ” Вие не сте нищо повече от кукли. Танцувате и се чукате, чукате се и танцувате.” И от горе стои един puppet-master (думата винаги ми е звучало по-добре на англииски. ), жадно присвил алчните си очички и оголил жълтеникавите си зъби, той се наслаждава на случващото се.
Тииновете между 12 и 15. Много гадна работа, защото изтърквате истините за живота, сголбявайки ги във фрази, ИзГлЕжДаЩи тАкА. За това, каквато и истина да кажа, ще прозвучи глупаво, просто защото тези истини се използвам без да влагате смисъл от вас. Разбира се, не слагам всички под общ знаменател.
И все пак, нормално е хората да чувстват. Защо сме се превърнали в празни, бездушевни кукли, търсещи забавлението и моментната радост? Какъв живот е това? Няма лошо понякога да не гледаш живота насериозно, но ако това ти стане ежедневие, определено има проблем. Животът е кучка. (Изтъркано). Обществото ни не струва. (Изтъркано) В странни времена живеем наистина… (Изтъркано). Останаха ли нормални хора? Ти, чувстваш ли се нормален?
Нищо не остана… Понякога имам чувството, че проблемът е в моята гледна точка… До сега не съм слещал човек, гледащ по сходен начин на света… Всъщност, Савата. Даа, Савата е пич. :) Ма и него го преебават като мен. Е, той поне е умен и ще стане човек от него. Специален поздрав за Савата със NightWish- Nemo
Дидо out