Nemo`s Gate

Обожавам Дан Браун! Всъщност, преди се бях зарекъл, да не му чета книгите, но на майтап реших да прочета няколко странички от “Цифровата крепост”, поради скука, и от тогава започна една мания… Книгата я прочетох за два дни букавлно. След това минах на “Метеоритът”, а сега съм на “Шестосто клеймо”. След него ми остава гвоздей в творечството му, а именно “Шифърът на Леонардо”.  Подобно на любимия ми автор Марио Пузо, и Браун залага на така нареченета от мен разпокъсъност. Точно когато стигне кулминативна точка в главата, той започва нова глава със съвсем друга насоченост. Но разликата е че, Дан Браун, представя няколко линий на ризвите на действието, които постепенно се приближават, докато накрая не се засекат в един динамичен и напрегнат екшън, с неочаквани развръзки и непредвидим край.0 Препоръчвам горещо на читателите на блога, да прочетат поне една книга на Дан Браун. Уникален е! ^_^

Дидо out

Точно преди един месец стартира Личното пространство на NeMo, и въпреки скептицизма на някои хора, то чукна първия си месец онлайн. :P Ха да ни е честито и още дълго врерме онлайн си пожелавам. ;P

Ако има нещо, което мразя повече от скрибузането на тебешир на този свят, то това са несериозните хора… Ненавиждам отменени уговорки, систематично неспазени обещания, и изобщо гледането на живота по несериозен начин. (Такива действия очаквайте от деца на възраст до 16 години). Бе като се замисля, може да се очаква от всеки.  Изобщо, няма сериозно неща. Така де,  какво става с мен? Няма да ходя в Созопол. Дилемата отпадна. Благодаря за напразния лъч надежда.  Но пък няма да ходя на почивка и с нашите. ^_^ Което е добре, всъщност страхотно, защото оставам насаме с буса. :D  Ам то напоследък, няма много за блогване. Само работа, работа и бля бля. Нека спомена Иив- едно от малкото хубави неща, които ми се случват напоследък. :P О, и вчера си разглобих телефона да го оправя, на джойстика продължава да си е същото дърво…

Дидо out :)

Е това е то… Преди 8 години, бях лятото в Дряново при братовчед ми, и чичо ми имаше един диск с песни, които си въртях всеки ден. И точно въпросната песен, толкова яко ми се загнезди в главата, че години наред правих безуспешни опити да я намеря… Главно, защото бях запомнил само откъслячни, несигурно сегменти… И в последен отчаян опит, реших да споделя с това уникално дете- Иив… Чудно е, как точно след 20-тина минути, без да съм й дал верни думи, а само близки, и без да уточним точния език, на който се пее, тя я намери…  Ма как ми трепна нещо в сърчицето.. Грр, как го обичам това момиче. ;P Предлагам и на почитателите на блогчето ми, да се насладите на Highland - Bella Stella  - http://youtube.com/watch?v=sPVYrM7Hc1Q 

Първоначалната ми замисъл беше, да  се зачудя, защо петък вечер е отредена за излизане, и никого не можеш да свариш тогава у тях… (идеалното време да се излегнеш и да гледаш някой филм), но след това се сетих, че не ми пука особено, кой как си прекарва свободното време. Въпрос на избор. Всъщност, както си въртях песнички на Era в ютъба, случайно попаднах отново на моята болна тема- Nightwish. Отново взех да  си правя съпоставки между Таря и оново новото Анет. То не е от най-новите де. И така де… Опделено Таря има космическо предимство. Просто без нея Nightwish звучат малко… поп…  Което изобщо не ходи на група като Nightwish. Но нещо, което ми направи впечатление тази вечер е, че на The end of the era, сценичното поведение на Таря, просто куца… Тя трябваше да се държи като готик кучка ве мамка му, а не като щипната принцеса. С горчиво съжаление отбелязвам, че сценичното поведение на Таря определно куцаше. Не беше в синхрон с групата. Анет от друга страна, се държи и облича точно като готик кучка. Точно, както трябва да изглежда. И определено групата има визия с нея… Но до там. Отвори ли си устата, и магията се губи. Е, разбира се като изключим този клип -> http://youtube.com/watch?v=6UztEfwHt14  Класика в жанра. Уникален и неповторим. Странно беше, че не намерих версия на тази песен със  участието на Анет. Обаче пък намерих на Wishmaster…  http://youtube.com/watch?v=0lcc0_5ls0E  .  Бях изумен, от начина ,по който са  осрали любимата ми песен. Истинската версия можете да чуете от тук -> http://youtube.com/watch?v=FP7mjSwqOwc Сравненията ги оставям на читателя. (Клипът е с кадри от Ван Хелзинки и е доста добър междудругото. ^_^ ). Изобщо, пеенето на Анет меко казано куца. Но явно заложиха повече на визията, от колкото на пеенето, което ме разочарова тотално. Изводите? Nightwish Таря ера. (+ Другото просте не е Nightwish. Горещо препоръчвам на читателя   Over the hills, Wishmaster,Nemo, Dark Chest of Wonders,I wish I had an Angel, Planet Hell, Crownless, We walking in the air… Което всъщност е една доста малка част от творечството на Nightwish, но като за запалване е достатъчна. Въпреки, че на мен лично Over the hills ми беше достатъчна за да се запаля. ^_^ 

Дидо out :)