Nemo`s Gate

         Кълна се, никога да не забравям теб,

         с когото 5 години всичко съм делил… (Само че при нас бяха 12…)

Липсвате ми приятели.  Пуснах си тази песен… Пуснах си и всичките песни от клипа, който направих за класната. Всъщност, гледах клипа… Отново и отново… И отново и отново, се убеждавам, че моментът с прегръдките, може да разплаче, дори най-коравосърдечния човек… Днес с Нео си говорихме… Дали на 15-ти ще се съберем приятели? Дали  няма всеки да е тръгнал по пътя си? Дали някога отново 12в, отново ще е 12в?  Всъщност, отново ще има 12в, но това няма да сме ние… Да, след дипломирането, и бездушната церемония, всичко свърши. Отново се сетих, за  това, как хората, от втория етаж, на които години наред съм вярвал, и които съм уважавал, ме прецакаха така с дипломата… Сетих се за всички вас…  Надя, Теди, Владо Станчев, Сашко, Влади,   Цецко, Нео, Мартин, Дидо Стойнов, Ели, Ради, Мария, Ивчето, Катето, Мишо, Владо Ангелов, г-жа Симеонова и г-жа Кръстева, които са двете учителки от гимназията, които ВИНАГИ ЩЕ ПОМНЯ и ще обичам… Обичам ви…  И дори част от нас, да се върнат на 15-ти, никога няма да е същото… Едното беше, никога няма да бъде отново… :(

Това е поуст, специално за Владито. (hug)

Е, върнах се от изпита, макар и вчера, и определено помнех, кой съм, как се казвам, и къде се намирам. (Въреки, че бях заръчал на Карито, ако не помня, да ми припомни по възможно най-бруталния начин, за който се сети. :D Добре че не се стигна до там…)

Порноооооооооооо чисто порно ей… Ако някой си мисли, че пликовете, не са прозрачни, да знае, че много се лъже… Добре че, имаше един пич, очевидно индиец, който забеляза, че всичко може да се вижда през пликовете, и сгъваше листчетата, за да запази анонимността. Но дали и в другите стаи е имало по един такъв пич? Май не ми се вярва. Така де,  май се представих по-добре от колкото на предварителния, но ще видим. Да не се обнадеждавам прекалено много. :P

Чакам сега нашите да заминат на тази почивка… А тя се отлага вече от нам си кога и аз. (Грешката е умишлена г-н Павлов… :D ), но може накрая да заминат….. Всички се надяваме. :D

Само да пожелая на Влако успех на изпита по физика, да пратя много целувки на Иив, и едно хъгси за Владито, на която е посветен този поуст. :P

Дидо out

Днес е последният ми изпит. И след като преди два дни си загубих портомонето, а вчера то се яви, вече спокойно мога да отида и да ги смажа. (+ Искам специално да благодаря на Адриан (собственика на големия магазин в блок Колос), за съдействито, което ми оказа за намирането на въпросното портоомне. Не вяравм друг човек да беше го направил, но той определено е пич. (+  Пазарувайте при него и определено нямаа да сгрещите. (+ И както бях се зарекъл, вече пари и лични документи- ОТДЕЛНО. Купих си един визитник и си наслагах  там всичките документи и визитни картички. Понеже времето напредва, искам да пратя едно целувка на Иив {P} и да заминавам да влизам в Русенския Университет. ;P

Дидо out

Това е един доста философски въпрос . Всъщност въпросите са две, формулирани в едно. Онзи ден просто спорих ожесточено с една приятелка, който упорито си твърдеше, че всичко е предначертано, и ни сме само едни пионки, играещи извратен космически шах. Дали? Човекът е животно с мозък, способно на рационална мисъл и членоразделна реч.  И това ни различава от повечето представители на животинския свят. Винаги съм си мислел, че самият факт, че можем да разсъждаваме над съдбата, я прави невалидна величина. Ако наистина, някой пишеше съдбата, и чертаеше пътя ни, дали щеше да ни позволи да мислим над този път?  Не миисля така. Щеше просто да ни кара да го извървим, докато не стигнем осмия квадрат, или докато не се издъним. А какво ще стане, щеше да го реши Той. Така че, няма съдба приятели. Само тази, която сами си изковем. И ако някой отново ми каже, че всичко е редначертано, отново ще му се усмихна под мустак и ще проведем сходен спор. (+