Nemo`s Gate

Докъде я докарахме… Собствената ми майка, вместо добро утро, да ми каже, недвусмислено, че съм провал. Е гати кефа. Винаги съм си го мечтал това. Да си станеш ти най-безгрижно в 10 часа, и да получиш едно- ти си провал. Йес, мечтата ми се сбъдна!  Общо взето ми писна, разни хора да ми казват какво съм, и какво да правя. Това малко не ми ходи на възрастта, и упорито се боря срещу него. Имам една позната… на 28 години, бременна със второ дете, и въпреки това ми се оплаква как постоянно майка й се мъчела да й казва какво да прави. Това май вечно. И на 50 да станеш, пак се мъчат да ти се бъркат в живота. Сякаш чрез теб някой иска да постигне, това което никога не е могъл. Звучи стряскащо. Аз да не съм ти глина, или пластелин, че да ме моделираш както си искаш?! И всъщност, имам една новина- не съм провал. И никога няма да бъда! Аз правя нещата така както намирам за добре! И е минало времето, когато имаш правото да ми кажеш това правилно ли е за теб, или не. И всъщност, не ме вълнува особено ти какво мислиш.Защото съм индивид. А индивидът е самостоятелна единица.  Нали?