… ЧРД на Дидка.
Въпреки, че Ласонина ми звучи по-респиктовно.
Ок, ЧРД г-це Ласонина. (Да станеш госпожа скоро :D)
Живо здраво, право и кораво.
Другото ти го казахме днеска май. ;>
А, и искам да изразя официалния си протест, че тая вечер не ни събираш с торта.
Амин.
Имало едно време една Студенина. Обсебваща, всепоглъщаща, всевластна.
И ходеше по нас. По хората.
Студенината на едно мъртвото сърце. Неспособно да изпитва любов. Неспособно да се привърже. Подвластно единствено и само на рационализма. А нашият свят е олицетворение на ирационалността. Праволинейните зависимости съществуват само на хартия. Реалността е неточно понятие. И зависи изцяло от твоите очи. Твоите дълбоки, невинни и красиви очи. Които ме заплениха. И то сякаш потупва. От време на време. Когато те види се свива. И всичко друго изчезва. В центъра на света, седиш ти. Ти ти и само ти.
Наскоро разбрах какво е да изпитваш ревност. Чувството беше от рода на WTF?! Или да фуя?! Изключително нетипично. Абсолютно глупаво. Неведнъж съм изказвал мнението си за ревността. И все пак я изпитах. Може би за първи път през живота си изпитах ревност. Силна и дълбока. Някак си успях да се прикрия видимо. А причината беше нечовешки тъпа. И все пак изпитах ревност. Шах-мат.
***
Те ми забраниха да ходя в общежитието, което обичам. Защото вече няма нужда от неофициални жичкаджии. Прокарали си официални. Да живее бюрокращината.
Никой не може да ми забрани да вляза де. Но старата компания я няма.
Тъжно.
***
И пак ти.
Ти си твърде шантава. И искам да те доопозная.
И все пак… Ревност? Аз?
Явно идва Второто причастие. Друго логично обяснение липсва.
Да видиш отново нещо в нечии очи.
Понякога хората губим вяра в цвета на живота.
А той е… червен, зелен, жълт… и най-важното лилав.
На къде ли се накланят везните този път?
Сякаш не знаем отговора.
Везните.
Решил съм съвсем скоро да тръгна да пътувам. Има доста места и много хора, които искам да видя. Така че, ако някой иска да се видим (Алексее), моля да се свърже с мен. Или да се научи да си вдига телефона. (Алексее) ;D Или да си прослушва гласовата поща (Мел). Или пък… знае ли някой…
Напоследък виждам дупка.
И нищо друго освен дупка.
Помогни ми.
Никой друг не може да го направи.
Защото просто няма да му позволя.