Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Нека животът се върти както си иска. Аз накрая стигам до един извод.  Щастието е вътрешна нагласа на духа. Можеш да си щастлив от това ,което имаш. А може да искаш и още. Нещо ми липсва обаче тази вътрешна нагласа. После се сещам, че съм жив. А можеше да не съм. И изведнъж Нагласата си идва. (: Трябва да се радваме и да ценим нещата, които имаме. Например вафла мура с лешник. Или зелен кит-кат… с лешник. Или    шоколад Милка с цял лешник. Май имам някакъв афинитет към лешниците.   . И синьо помбер. И стари часовници. Но стига толкова за мен. Кажи ми за теб, любов моя?

О, извинявай. Ти не съществуваш. (=:

Имало едно време…

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

… един шибан, възпален венец на един шибан шибан мъдрец.

Енд ъф стори.

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Казват, че всеки край бил ново начало.

Да ви сера на оптимизма.
Краят те връща към тъпото еднообразно ежедневие.
Е, от време на време ти се внася и нещо различно в живота де - например  огромно възпаление на венец до единствения ти мъдрец, което налага рязане  на венеца и вадене на мъдрец.

Но сме живи! А това е най-важното. Защото пътят към щастието минава към това да можеш да си поемеш въздух. Това е основата на живота. Вдишай, издишай. Осъзнаваш ли какъв късметлия си, че можеш да го правиш?

ЧРД на Исси!

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Честит рожден ден, ю литъл Riir!
Бъди все така кьопаво същество ^_^
А и съвсем забравих - трябва да се усмихваш, да се радваш да сбъднеш всичките си мечти и никога да не забравяш, че си Исси. ;>

Ти си едно от най-странните ми познанства. И все още колекционирам цифри! ;>

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Странен е идеалът за красота на днескашните жени.  Понякога се чудя, защо имам коса… Явно това не е секси. ;>

Онзи ден се надпреварвах с влак. Беше много интересно. Изтървахме го за  10 минути от Русе. И го стигнахме чак на гара Бяла.  Яд ме е, че не направих снимки на гара Бяла, защото същата изглеждаше точно като в една стара детска книжка. Казваше се “Горската гара”. За тези, които са твърде дърти, или са забравили какво е да си дете, ето снимков материал:

Та така де, за да се стигне до гара Бяла, се отбиваш от главния път и буквално тръгваш из едни чуки, из едни буки и точно зад един завой изниква една къщичка, която стои толкова китно край тези дървета, че ти изпълва душата.

Имам до споделям и историята на един преносим хард диск, но това ще стане идните дни.

Малко музика, която да оправи деня ни…

Животът е прекрасен