Започва Сървайвър седмицата!

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

14-та седмица. Винаги е една от най-трудните, да не кажа най-трудната. Обикновено тогава всички се сещат, че трябва да става нещо. И то на студентска глава! Бедните студенти, бедните студенти. Горките доценти, горките доценти. Но пък се амцибирам, че има само 10 дена до Бъдни вечер. ^_^ И каквото стане в 14-та седмица, си остава в 14-та седмица. Вчера взех абсурдното решение, че искам днес да предавма курсовата си по дизайн. И естествено, цяла нощ не спах, за да направя някакво подобие на сайт. Някъде към 5 часа приключих, и реших да се опитам да валидирам. 43 шибани грешки!Избистрих ги до къз 35, и изведнъж осъзнах, че редовете са 20, а аз виждал 40. Малко стряскащо е да установиш в 5:30 сутринта, че фокусът ти е разстроен.  Не стига, че си счупих очилата, ами и да виждам двойно! Та, си викам- НЕ! Отивам да ям. Имаше много готяни топки в бял сос. И тука хора като Алексей да не си чешат езиците, това е МАНДЖА! Сосът е на основата на кисело млякко. Тъй де, сега е 8:20, и се чудя как ще я защитя. Защото чистосърдечно буквално съм готов да убивам, ако нещо ми се направи, и каже- ами не става.Е, не става, ама аз нямам време. Чака ме и курсова по САА, и контролни. Колко ли? Ами, ако приемем, че в седмицата ни има N учебни дни, имаме N+3 контролни. Е гати кефът! Някой тръбва да напише закон против това. Бедните студенти, горките доценти. И после защо студентската глава не била на мястото си. Ами защото я сечете в 14-та седмица! О, и каквото оцелее, бива ликвидирано по време на сесията.  :Р Хайде, аз да си бия шута. Усмихнат ден на всички. И дано отново да завали сняг! ^_^

пп- един поздрав с едно велико изпълнение на Бохемска Рапсодия, в памет на най-великия- Фреди Меркюри. R.I.P.

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Истината е въпрос на интерпретация, казал някой. Може би е бил прав. А може би-не. Не може да има повече от един отговор на един въпро. Всички лъжат. (Това е от Хаус).Точно в 7:00, добро утро от nemosgate.org, един странен блог.  На един странен човек. (:

Понякога, понякога, ми се иска просто да затворя очи и да те видя. Мога го. Но не е истина. И никога не би било. Въпреки, че мечтата, блянът, те води към истината. Искам да се върна малко в училище. Просто така. Да ги видя как са. Интересното на времето е, че поне според сегашните възгледи, било еднопосочна величина. Тоест, не можеш да се обърнеш, и да тръгнеш срещу течението.  Е, може и да го измислят. Но би било извратено. Искам да кажа, че миналото си е минало. Можеш да се завърнеш към хората от миналото. Хора, които ти липсват. С които си направил ужасни, и непростими грешки, но които въпреки това, все още те поздравяват из мрачните коридори. И в един момент осъзнаваш, че си някакъв шибан кретен, който изпуска важните неща, за сметка на имагинерните величини. Шибано. Лишено от смисъл. И единственото, което ти остава да направиш, е да се опиташ да градиш наново.  Нямаш право да се оповаваш на миналото, защото то намирисва.  Изобщо ти, дето мислиш да  градиш наново… Ти като цяло миришеш.  Но пък, всеки има право да опита, нали? И ако едно място не е достатъчно истинско, че да събуди нещо в теб…  Еби го.  Днес ми е епично. (:  Значи, ще пуснем епична песен. Мдаа….

Момент така

 

Era- единствени по рода си.  Е, желая ви усмихнат ден, и много усимвки. (Това е тафтология)

Flames to Dust

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

-Сигурен ли си? - попита тя.
-Сигурен съм.- отговори той - няма да си повече герой в тези неща.
-Но защо?
-Защо ли? Да, наистина, защо ли…

Двете невъзможности се разделиха. Тя тръгна по собствените си цветни представи за път. Той… Той искаше  сам да създаде живота си.  Без фалшиви радости, без фарсове, без голи твърдения.  без чувства. Без плач. Той беше просто един сив камък, който за момент си беше решил, че  в същността си може би не е камък. А тя- тя обичаше да лети.  Беше изтъкана от чувства. Нежни, тихи и жестоки. И по каменните му очи, се стекоха мраморните сълзи на нещо измъчено и смачкано. А в огледалото стоеше едно преродено същество, готово за бой. Никога повече нямаше да позволи това да се случи. Никога, по никакъв начин.

Обичам да обичам, обичканите, обичкани обичковци

Author: NeMo  |  Category: Есеобразно

ЗАХААААААААААР! И малко цвят. Добавете нещо тропическо,(например палмово листенце,  или стръгче пясък, па може и негърски… *** Аве глупости. Е, може де… Зависи от вкуса)  Трябва ни и нещо летящо, както и нещо вярващо. Щипка от нещо истинско… А, няма? ОТиди до магазина и вземи! В магазина не продават нищо истинско? Стига ве, а от къде можем да вземем нещо истинско? Никъде? Няма нищо истинско? Мамка му! Ами някакъв заместител? А, да се правим, че всичко е наред? Ама това не е истинско! Добре, добре, прибавяме и щипка- да се правим, че всичко е наред, и бъркаме на бавен огън. Чакаме бавно да започне да завира. Когато кипне, го оставяме, да агонизира в собственото си съществувание. Идеята е да се изпари максимално много. За да остане сладникавото нещо на дъното. Сега, взимаме това сладникаво нещо, което е много крехко, и тряба да се бута внимателно. И го изсипваме тенджера,  която предварително сме запълнили с Характер. Ще забележите, как сладникавото нещо, ще се свърже с характера, и ще го разтопи, докато двете станат едно цяло.  Сега, тук моментът е много тънък. Защото току що сбърка. Сладникавото нещо, трябваше да бъде изсипано при друго сладникаво нещо, а в тенджера с Характер. Нищо, спокойно, ще оправим работата.  Трябва ти доза горчилка, за да ги разделиш. За щастие, горчивото е висша степен на сладкото. От теб се очаква да сложиш още захар, докато сместа стане горчива. Така ще можеш да освободиш Характера от сладникавия бъркоч. Готов ли си? Сега, в трета тенджера имаме още нещо. То е противно, и сладникаво. Смесваш двете неща, и какво се получава? Горчилка! Така, сега, имаме две сладки съединения, които ще кръстим обичканите, обичкани обичковци. Въпросът е, какво да правим с Характера? Всъщност, за какво ни е той? Дай да го изхвърлим, пък той е характерен. Ще се справи.  Някой го мислят за маскировъчен. Някои казват, че под характера, има сладникав оператор. Но не е така. Характерът, е просто твърде истински за сладникава епопея.  И под него има само още характер. Още възгледи, още идеи. Още желание… Но, чакай. Това няма нищо общо с характера. Това е Сладникава Епопея. Тук няма място за характерни убеждения. Не и в този свят, не и в този момент…

Всякакви прилики с действителни лица и събития са случайни. Престанете да търсите контекста във всяко есееброзано, МОЛЯ.  Каквото исках да кажа, го казах. Всичко е въпрос на интерпретация. Истината е различна за всички :)

Чесит празник!

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Прекалено много честитки станаха напоследък, кък? Ами, понеже вече няколко човека го направиха с мен, сега аз да го направя със всички. (Не, извратеняко, не говоря за това. А може би, за това точно говоря. Муххаха) Честит  празник на: Крис, Рени, Фани, Зу, Мими, Надя, Тео, Владко, Саско (тоз е чуждестранен, не знам дали важи, ама ко пък), Тансер, Кери, Меги,  Дидка, Габи, Митакус, Бисер, Бедрито, Мимито, Миро, СкручЪ, Алексей,  Арто, Тошко, още една Дидка, на цялата бивша формация, известна като 12 В клас, на цялата бивша армия, известна като випуск 2008-ма на Дойче Шуле (е, почти цялата) и честит  празник на всички знайни и незнайзни студенти. И да знаете, може би в осми има нещо повече. Не поредния повод да се напием, ами… Да де, наздраве! :D