Обичам да обичам, обичканите, обичкани обичковци

Author: NeMo  |  Category: Есеобразно

ЗАХААААААААААР! И малко цвят. Добавете нещо тропическо,(например палмово листенце,  или стръгче пясък, па може и негърски… *** Аве глупости. Е, може де… Зависи от вкуса)  Трябва ни и нещо летящо, както и нещо вярващо. Щипка от нещо истинско… А, няма? ОТиди до магазина и вземи! В магазина не продават нищо истинско? Стига ве, а от къде можем да вземем нещо истинско? Никъде? Няма нищо истинско? Мамка му! Ами някакъв заместител? А, да се правим, че всичко е наред? Ама това не е истинско! Добре, добре, прибавяме и щипка- да се правим, че всичко е наред, и бъркаме на бавен огън. Чакаме бавно да започне да завира. Когато кипне, го оставяме, да агонизира в собственото си съществувание. Идеята е да се изпари максимално много. За да остане сладникавото нещо на дъното. Сега, взимаме това сладникаво нещо, което е много крехко, и тряба да се бута внимателно. И го изсипваме тенджера,  която предварително сме запълнили с Характер. Ще забележите, как сладникавото нещо, ще се свърже с характера, и ще го разтопи, докато двете станат едно цяло.  Сега, тук моментът е много тънък. Защото току що сбърка. Сладникавото нещо, трябваше да бъде изсипано при друго сладникаво нещо, а в тенджера с Характер. Нищо, спокойно, ще оправим работата.  Трябва ти доза горчилка, за да ги разделиш. За щастие, горчивото е висша степен на сладкото. От теб се очаква да сложиш още захар, докато сместа стане горчива. Така ще можеш да освободиш Характера от сладникавия бъркоч. Готов ли си? Сега, в трета тенджера имаме още нещо. То е противно, и сладникаво. Смесваш двете неща, и какво се получава? Горчилка! Така, сега, имаме две сладки съединения, които ще кръстим обичканите, обичкани обичковци. Въпросът е, какво да правим с Характера? Всъщност, за какво ни е той? Дай да го изхвърлим, пък той е характерен. Ще се справи.  Някой го мислят за маскировъчен. Някои казват, че под характера, има сладникав оператор. Но не е така. Характерът, е просто твърде истински за сладникава епопея.  И под него има само още характер. Още възгледи, още идеи. Още желание… Но, чакай. Това няма нищо общо с характера. Това е Сладникава Епопея. Тук няма място за характерни убеждения. Не и в този свят, не и в този момент…

Всякакви прилики с действителни лица и събития са случайни. Престанете да търсите контекста във всяко есееброзано, МОЛЯ.  Каквото исках да кажа, го казах. Всичко е въпрос на интерпретация. Истината е различна за всички :)

Leave a Reply