Още няколко часа, и някой ще чукне нещо :Р Всъщност още 6 часа. Май не сме толкова близо… ;D
Обичам те, обичам те, обичам те! Ти си момичето за мен. Никога не съм те виждал. Никога не съм те докосвал. Никога не съм те помирисвал, никога не съм те прегръщал, нито целувал. Но те обичам! Защото съм си чатил с теб! И те обичам, обичам, обичам. И сънувам профила ти във скайп, и бленувам да видя ника ти някъде. Фейсбуука ти ме възбужда. Блога ти ме стопля. И знам, че те обичам… Господи, не е ли жалко това… Слънце мое, защо не блестиш? Някъде ли има твоя снимка? Тогава и аз ще ти пратя моя. И ще си представяме как се любим. Със снимка.Вкопчени в бездушния екран . Господи, не е ли жалко това… И все пак, обичам те, обичам те, обичам те, моя сладка, малка Тринити. Позволи ми да бъда твоя Нео.
Докъде я докарахме… За да повярваш в някого, трябва да го докоснеш. Истински. Идеята. Идеята на това, което разбираме под класическа любов, е свързана с класическа близост. Какво е чатът? В чата мога да бъда всеки. Мога да бъда шибан разгонен куч, мога да бъда нежен и винмателен, мога да бъда твоята мечта, мога да бъда твоя кошмар,мога да харесвам твоята музика, въпреки, че я мразя… Мога даже да бъда жена. Никога, никога, не можеш да разбереш истински човек, без да си чул гласа му. Без да си погледнал очите му. Без да си видял реакциите му. Без да си го докоснал истински. Защото… трябва да опитаме да сме истински. Само това ни остава в този сив свят на машини… Да пробваме да бъдем истински… Ще пропътуваме страната. Be real, be like us. :)
Още от както се обръснах за пръв път… някога си, не помня вече кога точно беше, та още от този момент, започнах да си мечтая ди с азтворя едно катинарче. Обаче тогаз гадното ми подобие наб рада, беше шибано и рехаво, и трябваше да се бръсне веднъж на две седмици. Сега, когато се бръсна по два пъти на седмица, реших да пробвам. И разочаровано осъзнах, че имам гадно плешиво петно точнокъдето трябва да е началото на долната страна- точно на брадичката. Пробвах какво ли не, за да го накарам да никне, ама йок… И оня ден случайно се загледах в баща ми… Човекът вече е на четирсе и кусур години (нещо като двайсе и ко те интересува), обаче има същото шибано плешиво петно, на същото гадно място. И в тоя момент осъзнах, че единственият начин да имам свястно катинарче е, да си го нарисувам. ;D Явно ще си седя с брадата евър. Ам мустак не ми харесва, козя брадичка не мога, катинарче не мога. Мамка му. Значи ще си имам брада от бакембард до бакембард. Не поска брада! Ам такава секси, дето не можеш й устоя :Р Но пък ме мързи да се бръсна да я оформям. То сега…О, вчера Мими ми взе най-яката шапка евър. Ама е слънчева. Обаче пък ми седи супер.Прави ми главата по-кръгла :D Айде много усмихнат ден, и отивам да се уча. Чудно ми е, след капо точни целия семестър по английски отсъствах, как ще си направя заверката…. Ама тъпо ми е да уча неща, дето съм ги учил в седми клас на ДОйчето… Довиждане кактуcи, лишеи, пъпеши, тиквички и фенки ;D
Писмено обещавам, ако успея да си взема всички изпити на тая сесия дето идва, втория семестър на втори курс да се стегна с адреналина който имах първия семестър на първи курс. Обещах!
Настървени глутници, решени да успеят,
създаващи Последния момент.
Мразим да протакваме,
ненавиждаме да чакаме.
Родът ни не е от спокойните.
Лесно се възбуждаме,
трудно се контролираме,
бързо правим грешки.
Не вярваме в съдбата,
нито в пътя,
нито в плавните идеи.
Решаваме проблемите ТОЧНО СЕГА.
Мразим да отлагаме .
Обичаме да чукаме,
чукаме за да обичаме. Не ни е присъщо.
Обожаваме тихия миг -
точно преди зазоряване.
Тогава, когато всичко е мъртвешко ,
ние раздираме туй було със дивия си глас-
ХЕЙ ГЛУПАКО, ЕЛА ПРИ НАС!
И ето там, някъде отсреща,
светлина се вижда.
Разгневен смелчага, излиза, крещейки.
На нас?
Бедният - мисли , че може да ни спре.
Поредната жертва на дивата орда.
Присъедини се, или умри, чува се хриптящ глас.
Силен си ,о да- силен си.
Силен си, когато трябва по гърдите да се тупаш-
и гордо над нас да стоиш.
И със нов отчаян вик, се изпълва беззвездната нощ.
Той “да” промълви, но нашите уши не чуха…
И след секунди, отново се давехме в тишината глуха…
И ако случайно здрач те застигне,
и чуеш нечии тихи стъпки,
не се обръщай, а бягай,
бягай, защото
ние сме там- бездушните същества,
хранещи се от пришълците във нощта.
DVD