Помните ли мейлите? Това, дето преди доста време е било бум. Хартиени писма?! Имаме си електронна поща! С носталгия се сещам за истинското предназначение на електронната поща. Всъщност, идеята й е… Да си пишат ХОРА! О, ако вие сте като мен, сигурно мейлът ви е пълен със 200 неотворени писма, от разни пощенски ботове, рекламни агенции, секс сайтове, спамове от рода на- Честито, печелиш. (Накрая се оказва че печелиш един… в …., за това НЕ ОТВАРЯЙТЕ ТЕЗИ ПИСМА!) И най-странното е, че в повечето случаи нито си си оставял мейла по рекламни сайтове, нито по секс сайтове, нито в разни странни лотарии. Някога, някак си мейлът ти попада в някакъв мейл списък (Е, има загони против това, там лични данни, ала бала, ама майната му… Кой ги спазва в днешно време?!), та попадаш в някакъв списък, и целенасочено, и систематично, започваш да бъдеш заливан от купища лайна, с които нямаш нищо общо. О, И НЕ ЖЕЛАЕШ ДА ИМАШ НИЩО ОБЩО. Да, решението е спам филтърът ще кажете… Ама колко пъти да го настройвам? Спам филтърът осигурява няколко седмици, до месец спокойствие. И след това отново се започваш. Стигаш до там, че чак те е гнус да си отвориш пощата, а ако случайно ти е писал някой човек, ама такъв истински човек, не шибан програмист, дето е написал шибан спам код, та ако случайно ти е писал някой човек си казваш- Госопди, ЧОВЕК! и ченето ти висва. Ами ако покрай тия спамове, не хванеш истинското писмо? Беше време, га 1 ново писмо, означаваше- Един човек ти е писал. Сега е време га 200 нови писма означават… лайна, ЛАЙНА И ЛАЙНА! Да живеят мигновенните форми на комунвикация. Очарованието да чакаш отговор от писмо… Отминало. Сега за отговор чакаме не повече от 3-4 минути, в зависимост това, колко бързо бише отсрещният. Вивала чат. Отивам да са уча, че миризмата на изпити, от рано започва да се усеща…
Ами, стига толкова епични филми. Сега сме Адови порти. Не че начинът ми на писане ще се промени. Просто… да, както и да е. Моля, ако някой случаааайно ме е добавил в блогрола си, да прояви уважение, и да го оправи. (Не от това уважение, което аз проявявам към СкручЪ, че тогава ще си седя на Епика, до гре свят светува… :D)
Това беше онова, дето Мечо Пух и бандата се мъчиха да заловят. Нещо като скунка на Пипи. За две неща си мечтая напоследък. И едното си ти. (: Другото е да спре доцентът по алгоритми да ме преследва на сън със звучното- Колега, на есен пак. But we shall see in time my friend. А за теб ли? Ти си много. Адски много. Прекалено много. Харесвах те тогава, харесвам те сега. Еби ги годините. (: Важна е Победата. (-: Сърби ме ухото. Не мога да запазя ромнатичните моменти. Кво? Да е, имаше някакви романтични наченки. И романтични намеци? Бил съм трагичен случай?! Я не ми казвай какво да правя, че да не ти каажа аз къде да отидеш. (Това беше Спас.) Спас е противоположността на Кирчо. Ама Кирчо мачка. Закот съм секси. :Р Та, мразя романтичните филми. Супер са ми бозави. Снощи обаче гледах един много як. “Феноменалният” български превод беше- Коледа в Бостън. Разказваше се за мъжко и женско, дето си чаткат от… 13 години! И в един момент, нещо което те наричат… Съдба?! ги зачиса на една и съща конференция в Бостън. Обаче се оказва, че тя е пратила снимката на най-добрата си приятелка, а той- на най-добрия си приятел. И дватама ги помеат като аватари. И общо взето представители на двете страни се срещат, без да занят какво става. А самите двама наши герои, както сами се досещате случайно се срещат на конференцията, без да си имат на идея кой кой е. И от там колелото се завърта. Естествено, като всяка романтична боза, и тая завършва по романтичен начин. За това харесвам Титаник- романтична боза, в която е разчупен шибаният романтичен хепи енд. DIE LEO, DI! :D Но все пак онова филмченце наистина си го бива. Заслужаваше си 90-ти изгубени минути. ;) Почесах си ухото междудругото. И въпреки, че този поуст го пиша на Master of Puppets симфоник-метъл вариант, като музикален фон ще сложим нещо по-свежарско, като поздрав едно друго човече, което е супер приятелче. Боже, Боже, това звучи все едно на сестра ми тииновете правят *гушшшшш*. Еби го. Поздрав за Дъгичката. (:
Най-сетне го разбра. А беше толкова очевидно. Очеизвадно. Очедразнещо. Оче… Тя не можеше да търпи хората така. Тя обичаше да променя. Имаше си идеал i. На името на Имагинерната единица. Която съществува само в извратеното съзнание на математиците. И ако човекът срещу нея беше A, той трябваше да стане i. Нещо повече. Какъвто и да беше човекът, имаше ли власт, тя го превръщаше в i.Малцина успяваха да станат отново себе си. Днес, точно сега, съвсем случайно мина през един преход. Разгледа нещо, и намери в това нещо себе си. Той беше от малцината Но процесът на заразяване ясно си личеше. И все пак аз-ът се чуди… Има ли някъде истински i-та? Не моделирани B-та, нито C-та, нито D-та. А такова. Истинско i. Което се е родило i, и иска да бъде i. И просто е i. Тя беше i. Единственото i, което беше срещал някога. Може би единственото i на този странен свят. И може би за това беше толкова самотна. И може би за това отчаяно търсеше друго i. И когато не го намираше… Тя го създаваше. А единственото, от която тя истински се нуждаеше, беше i-тата прегръдка. “И” като истина. “И” като имагинерност. “И” като история…
Oh, really?
Най-сетне да ми направят снимка на белия дроб, и да не водим вечния спор с доктора, а именно:
Докторът: Пушиш по кутия на ден
Аз: През живота си не съм лапал цигара
Докторът: Да ти приличам на глупак?
Аз: Честно ли?
****
И така нататък. Днес докато си чистих стаята, попаднах на тази снимка. Тя е от преди може би няколко седмици. Но пък в момента пак съм болен. Дано не се наложи пак белият ми дроб да позира, защото не се знае до кога ще издържи. :Р Не съм шибан пушач! Сега, сигурно искате да видите как изглежда белият ми дроб окачен пред прозореца… Ах вие… Добре, сега ще го снимам ;D Та, ето го и него- най-новото ми украшение в стаята. Моето бял дрб :Р
О, и честита Коледа. Аз си я прекарах много добре. Легнах си, наспах се, няколко пъти се карах с баща ми на тема- като ще надуваш шибана музика, поне надуй шибано добра музика, а не Планета. В крайна сметка стигнахме до компромис- прерязах кабела на кабелната. ^_^ На сутринта станах, и естестевено единстеното останало парче от питата, съдържаше парата. Всяка година ме чака тая пара. Много се обичаме с нея. :Р И тъй, сега отивам да уча по САЛС. Довиждане, мъхове (+