Infection.

Author: NeMo  |  Category: Есеобразно, Обща каТегория

Най-сетне го разбра. А беше толкова очевидно. Очеизвадно. Очедразнещо. Оче… Тя не можеше да търпи хората така. Тя обичаше да променя. Имаше си идеал i. На името на Имагинерната единица. Която съществува само в извратеното съзнание на математиците. И ако човекът срещу нея беше A, той трябваше да стане i. Нещо повече. Какъвто и да беше човекът, имаше ли власт, тя го превръщаше в i.Малцина успяваха да станат отново себе си. Днес, точно сега, съвсем случайно мина през един преход. Разгледа нещо, и намери в това нещо себе си.  Той беше от малцината  Но процесът на заразяване ясно си личеше.  И все пак аз-ът  се чуди… Има ли някъде истински i-та? Не моделирани B-та, нито C-та, нито D-та. А такова. Истинско i. Което се е родило i, и иска да бъде i. И просто е i. Тя беше i. Единственото i, което беше срещал някога. Може би единственото i на този странен свят. И може би за това беше толкова самотна. И може би за това отчаяно търсеше друго i. И когато не го намираше… Тя го създаваше. А единственото, от която тя истински се нуждаеше, беше i-тата прегръдка. “И” като истина. “И” като имагинерност. “И” като история…

 

 

 

Oh, really?

Leave a Reply