Честита НОва Година, лишеи, мъхове, и тикви. И нека тя да бъде олицетворение на самата невероятност. И така ще бъде. Въпреки, че според Саско няма невероятни неща. Има малко вероятни, и много вероятни. Аз бих добавил и сбъднати мечти. 2 часа е. Нормалните пора празнуват, а аз задоволявам нагона си за писане. Странно, нали? Но нищо, то винаги е. Имал съм случаи, когато се будя в 4 посред нощ, и пиша статия. Бла! Аз съм болен. Е, нека го изкрещя- тая година реших да се поглезя, и си взех радио станции. Ние ги наричахме уоки-токито навремето. Но за какво нещо си говорим… Дават го до 12 километра обхват. В града успях да стигна около 2, но мисля, че определено имаше потенциал за повече. Просто ми е трудно да опиша колко нечовешки се накефих, как аз съм на сфетофара на пазара, а сестра ми е до стадион Дунав (около 2 километра), и си говорим. След задълбочено проучване, попаднах на по-подробно описание, и устанохих, че лъчи на 446 мегахерца. Мощността не е много голява- 0.5 вата. Но е адското… Ако някой иска да прочете повече за него- http://www.thiecom.de/ftp/cobra/mt975/cobra-mt975-info-e.pdf
Определено си заслужаваше парите. И определено едното е за мен, другото за Мими. :Р Е, аз да отивам да ям торта. See ya ;P
Е, измина още една година. Тя беше… Чакай бе, шефе, това е поустът за утре. Извинете. Здрасти! Как сме?! Сега ако и ми отговориш, ще бъде много странно, нали? (: Забелязвам, гледайи си блогоподобното, че основно имам два типа статии- Статия тип ала “нещо”, или “Есеподобно”, и статии от типа на Шалалал. ТАзи е тип шалала. В такива статии, следиш колко разклонено ми тече мисълтта, и чак ти става странно. Мразя, когато някой дето пише, ми говори на ти. Не е чаровно. Ама на, и аз съм от тая секта. Поне за момента. Или пък много ми беше забавно, когато асистентката по математика обяснява урока- Сега взимаш топки, пухаш ги в урната, и изчисляваш вероятността да се паднат 2 червени и 1 бяла. Няма такова. Или пък Преди година Билчев (също математик), как “пъхваше” променливата под диференицала. И такова няма. :D Равносметката ли? Спокойно ве! Има време. Е… Цял ден и отгоре! Вече реших с кои гащи ще посрещна новата година. Да е, с гащите дето се казват Ганторолей. Не, бе спокойно не са долни гащи. А, я си представи, че са? :D Добре, добре, добре! Айди, ще ти пусна малко гювеч за утрешната равносметка.Въпреки, че съм против равносметките… Еби го. 2009 ми беше адски противоречива година. Имах си възходите и паденията. Едва не умрях. Тъпо е, че винаги ще се сещам първо за този шибан аспект на тая година. Но еби го. Но най-яркото нещо, което ми се случи през 2009-та година, се случи на 26-ти януари. Денят, в който си мислех, че съм на изпит по физика…
То бe контуниед (хЪ-хЪ-хЪ :D)
пп На ви музика. изневерявам си на традицията. Писах го на “Моите кахеви очи” на Мастило. И си мислех точно това да сложа, но случайно ми попадна погледът, и… знаеш как става
-Здрасти.
-Здрасти.
-Как си?
-Как може да е едн отражение? А ти? Как си ти?
-Обичам този въпрос. Издава толкова много…
-Какво издава?
-Хората. Те рядко влагат истински смисъл. Когато те попитат как си, и ти трябва да кажеш- Добре, благодаря. Без да вложиш и капка смисъл. Това за нас е просто един въпрос.
-А ти човек ли си?
-А ти човек ли отразяваш?
- Защо те е страх от въпроси?
-Защото теб те е страх от отговорите.
-Мислиш ли?
-Знаеш ли?
-Знам ли?
-Във въпроса няма нищо страшно.
-Мислиш ли?
-Как си, приятелю?
-Добре, благодаря.
-Как си, приютелю?
- ……….
- ГОВОРИ МИ!
- Не, не ми се говори.
-Знаеш ли?
-Знам ли?
-Знаеш ли?
-ЗНАМ, МАМКА ТИ! ЗНАМ! ПРЕСТАНИ ДА МЕ ТОРМОЗИШ!
-Но аз съм просто теб.
-В какво ме обвиняваш?
-Говориш със себе си. В какво мога да те обвинявам.
-Ти не си аз! Ти ме гледаш от там. От огледалото.
-Аз съм ти. Но в един друг, по-добър свят.
-Какъв свят?
-Свят, където не се страхуваме от отговорите.
-Невъзможно е да има такъв свят.
-Мислиш ли?
-Мисля ли?
-Аз съм твоето Отражение, приятелю.
-Защо ме наричаш “приятелю”?
-А защо не?
-Аз нямам приятели. Сам съм в тази стая.
-Не си. Аз съм тук.
-Не, не си!
-О, да съм! И винаги ще бъда.
-Това прозвуча прекалено… Прекалено какво?
-Не мисля. Не знам.
-Браво. Хубаво е да отговаряш.
-Отговорите.
-Какво за тях?
-Знам ги.
-Тогава, защо не ги споделяш?
-Защото ме е страх от тях.
-Но ти ги знаеш.
-Страх ме е да ги изрека на глас.
-Защо?
-Прекалено много питаш за отражение.
-Аз не съм просто Отражение. Аз съм ти.
-Нима?
-А защо не?
-Това е откачено.
-Ще го закачим.
-Ти не трябва да говориш.
-И ти не трябва да стоиш в тази стая, гледайки огледалото.
-Те ме вкараха тук.
-Защо?
-Защото ми е безумно самотно.
-И?
-Ключовата дума, Отражение мое е… безумно…
-Безумно?
-Безумно…