Ако истински желаеш нещо. ако истински искаш да си до някого. Ако действително си готов на всичко за него. Бори се! БОРИ СЕ! Б О Р И С Е ! Ако целият свят е срещу теб. Ако се чувстваш изоставен. Сам. Дълбоко в собствения си ъгъл- студен, и обвит в тъмнина. Усмихни се! УСМИХНИ СЕ! У С М И Х Н И С Е ! Няма такава опция като нерешим проблем. Няма война, която да не може да бъде спечелена. Няма усмивка, която не може да бъде дадена. Няма любов, която не може да бъде споделена. И когато действително ти пука за някого, си готов да го обичаш дори и от разстояине. Толкова близо, и същевремнно толкова далеч- зад преградата от чувства, зад фразата “просто приятел”, зад несигурноста на погледа. Трудно е. Истинско е. И толкова животински болезнено…
{
if i.i.love.you {
if you.love.me {
dream:=thrue }
else { i.am.screwed:=1}
else {you.are.screwed:=1}
}
Основни закони.
Сега аз съм сам.
Под маската на хиляди лица,
под усмивките на хиляди сълзи,
под смеха на хиляди очи…
Някъде там, сигурно си и ти.
Обкръжена от неяснотата.
Съпроводена от мъглата.
Твой верен спътник,
това е самотата.
Някога бе музика.
Смях.
Някога бе спор-
ожесточен,
възбуждащ,
красив.
Тишина…
Пуста.
Празна.
Безидейна…
И някъде назад.
Във времето крайно.
По линията на живота ,
ръцете ни сплетени са отново,
в безсмъртната прегръдка на бодро настъпващия Край…
прегърнати
Напоследък спрях да пиша отзиви от това как минава животът ми. Може би защото не е кой знае колко интересно. Повече ми харесва по лиричен начин да изразявам емоциите си. И все пак, може би за добрата стара идея…. (: Започнаха последните две седмици на семестъра. Мразя ги. Защото тогава всичко ескалира. Имам класация за освобождаване от два изпита. И два текущи контрола. Което прави общо взето две контролни във вторник, и две контролни следващия понеделник. Едното от контролните ще си е баш изпит. Защото при доц. Желязкова няма точно освобождаване, а по-скоро идея да си положиш изпита по време на семестъра. Което като цяло изобщо не е толкова зле. имам някакви имагинерни шансове да освободя и третия предмет. Но там не мога да намеря общ език с инж. Кожухаров. Обяснявам си го с факат, че всъщност нямам такава нагласа. Доста пъти съм го казвал, ще го кажа и сега- душевно не се чувствам като инженер. Просто не това е погледа ми към света. Но пък разправят, че компютрите били хубаво нещо. харесва ми да се занимавам с компютри. И с мрежи. Правя го от години. Откровено казано, зи харесва и програмирането на езици от… нека ги наречем средно ниво. Не такива високи като Делфи, които правят прозорците директно, но не и такива ниска като Асемблерния език, с който трябва да напишеш три листа код, за да ти зилязат три съобщения на екрана. Вярно, асемблерът давал свобода. За мен свобода е да може потокът ми на мисли да тече почти едновременно с логиката на програмата, която пиша. Асемблерът трудно позволява това. Може би идеите ми са слаби. Или ми липисват необходимите нерви. Нямам си никаква представа. Но след като някой, преди мен е използвал железните си нерви, и е написал еди кой си програмен език, разбира се започвайкиот асемблер, защо аз трябва да се връщам към тези основи, и да откривам на ново топлата вода? Понякога имам чувството, че не уча Компютърни Системи и Технологии, а по-скоро История на Компютърните Системи и Технологии. Малко са предметите ,които са що-годе в крак с вреемето. Малко са даскалите, които имат желание да влязат във времето. Не казвам, че ги няма. Просто една птичка пролет не прави.
Друго интересно, никой не ме ще за осми декември. Явно съм отвратителна компания. Не е нещо, което не знаех предварително. Ама си е друго да получиш официално признание. ;D Нищо де, ще прекарам деня в нещо, за коео си мечтая то доста време. Ще дъвча картофени мечета, и ще гледма филми.И ще спя. И ще се отпусна. ще си представя, че съм дроб. Дали дробовете са отпуснати? Нали имаше израз “Отпуснал си се като дроб”. А само да започне ваканцията, смятам да отделя време на новата си кола. Като си помисля, какви интериорни промени съм й замислил, ми става едно хубаво хубаво…. ^_^. Има и гадни неща де. Например да я боядисам с антикор отдолу, което е еквивалентно на не много приятно изживяване, и да й продухам радиатора, но всичко иска обслужване. (= Ох, и това ще стане. Само да минат тези зли неща, които ми предстоят… Амин
Поглежда надолу. Всичко изглежда малко и незначително. Светът е в краката й. Явно е някаква ирония на съдбата. В която тя не вярва. Мравки. Всички те са мравки. И сега възбудено я сочат, и пееят техните си малки, мравешки песни. Днес тя е там. Всичко се случва в просъница. Усеща топлия пролетен вятър по лицето си. Колко много обича миризмата на пролет. На новото начало. На преродения живот. Когато всчико се събужда. И нещата започват да се случват отново. А пред очите й - Есен. Мъртвешка, студена, вледеняваща. Подава ръка. Зове я. От много отдавна. Стъпка напред. Вълнение. Сега тя е малко птиче. Току що научило се да лети, разперва плахо крилцата си, и ги размахва. Колко е красив света. Безумна болка. Най-сетне свобода. Толкова далечна, бленувана, и желана. Толкова вечна….