Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Напоследък спрях да пиша отзиви от това как минава животът ми.  Може би защото не е кой знае колко интересно. Повече ми харесва по лиричен начин да изразявам емоциите си. И все пак, може би за добрата стара идея…. (: Започнаха последните две седмици на семестъра. Мразя ги. Защото тогава всичко ескалира. Имам класация за освобождаване от два изпита. И два текущи контрола. Което прави общо взето две контролни във вторник, и две контролни следващия понеделник. Едното от контролните ще си е баш изпит. Защото при доц. Желязкова няма точно освобождаване, а по-скоро идея да си положиш изпита  по време на семестъра. Което като цяло изобщо не е толкова зле. имам някакви имагинерни шансове да освободя и третия предмет. Но там не мога да намеря общ език с   инж. Кожухаров. Обяснявам си го с факат, че всъщност  нямам такава нагласа. Доста пъти съм го казвал, ще го кажа и сега- душевно не се чувствам като инженер. Просто не това е погледа ми към света. Но пък разправят, че компютрите били хубаво нещо. харесва ми да се занимавам с компютри. И с мрежи. Правя го от години. Откровено казано, зи харесва и програмирането на езици от… нека ги наречем средно ниво. Не такива високи като Делфи, които правят прозорците директно, но не и такива ниска като Асемблерния език, с който трябва да напишеш три листа код, за да ти зилязат три съобщения на екрана. Вярно, асемблерът давал свобода. За мен свобода е да може потокът ми на мисли да тече почти едновременно с логиката на програмата, която пиша. Асемблерът трудно позволява това.  Може би идеите ми са слаби. Или ми липисват необходимите нерви.  Нямам си никаква представа. Но след като някой, преди мен е използвал железните си нерви, и е написал еди кой си програмен език, разбира се започвайкиот асемблер, защо аз трябва да се връщам към тези основи, и да откривам на ново топлата вода?  Понякога имам чувството, че не уча Компютърни Системи и Технологии, а по-скоро История на Компютърните Системи и Технологии. Малко са предметите ,които са що-годе в крак с вреемето. Малко са даскалите, които имат желание да влязат във времето. Не казвам, че ги няма. Просто една птичка пролет не прави.

Друго интересно, никой не ме ще за осми декември. Явно съм отвратителна компания. Не е нещо, което не знаех предварително. Ама си е друго да получиш официално признание. ;D Нищо де, ще прекарам деня в нещо, за коео си мечтая то доста време. Ще дъвча картофени мечета, и ще гледма филми.И ще спя. И ще се отпусна. ще си представя, че съм дроб. Дали дробовете са отпуснати? Нали имаше израз “Отпуснал си се като дроб”. А само да започне ваканцията, смятам да отделя  време на новата си кола. Като си помисля, какви интериорни промени съм й замислил, ми става едно хубаво хубаво…. ^_^. Има и гадни неща де. Например да я боядисам с антикор отдолу, което е еквивалентно на не много приятно   изживяване, и да й продухам радиатора, но всичко иска обслужване. (= Ох, и това ще стане. Само да минат тези зли неща, които ми предстоят… Амин

3 Responses to “”

  1. bk109 Says:

    chui tova - http://www.youtube.com/watch?v=AO9rykxaFiM

  2. NeMo Says:

    оо бай Вълчо, тва е велика песен! Оригиналът е от Снежния човек мисля (:
    Ти кога кмяташ да се пирибраш насам междудругото?!

  3. bk109 Says:

    Когато откриеш спелчек бутона :D

Leave a Reply