Понякога чудил ли си се, дали снимката за некролога ти е вече направена?
Понякога животът губи смисъл. Може би е вече факт.
Радиото. Ръцете. Как щяха да ме бият първия път. Сладкарницата. Азиатско. Странно, панирано и студено. Сладкарниците. Абсурдното китайско. Пицата, която мразим. Китайското, което обичаме. Прегряване. Безкрайна пустота. Лъч надежда. Пустота. Лъч надежда. Пустота. Счупената плочка. Желанието да убивам. Четръвтия етаж на триетажната сграда.Песен. Път. Далечен. Усещане за близост.
Предчувствието за нощта.
Искам да си спомниш.
Странно е, как точно когато искаш да я чуеш и точно, когато знаеш, че трябва да я чуеш, нея я няма. Тя никога не е била тук. И никога няма да бъде.
Тя е мъртва. Да живее Тя!
Писна ми да живея в Мутроландия! До гуша ми дойде всеки ден да чета по новинарсктите сайтове за невероятните приключения на Пешо- Компира, Иван - Боксьора, Киро - Лейката и кво ли още не! Защо, защо защо? Защо използвате прякорите им?! За по-колоритно ли го смятате? Смятате, че така ще привлечете повече интерес? И ако мислим, че да четем за господата с прякорите е забавно, то чакайте да чуете кво станало в поредната чалгоатека, където мегазвезди от чалга сцената отново са се изявявали! Как Хасиз обидил Карамфилка, пък тя се оплакала на Роза, а Роза замрънкала на Пешо- Компира, който пък решил да отнесе въпроса до Генадии Багера, който се почесал по ташаците, бръкнал си в носа, раздвижил мускули, пуснал една звучна пръдня и изпратил армията на Стамат-Косматия да се справи с положението.
А в чалготеката, купонът е в разгара си! Малките развратници се слагат на богатите и не толкова богати чичковки със звучните имена. За по няколко питиета и едно возене. Ебане.
Да живеят цар Мутра и принцеса Курва!
Писна ми от това!
А на дон Кихот сигурно му е самотно. Него всички го смятат за луд. Защото има идеи. И мечти.
Здравей, Исси. Мразя шибаните ти принципи. Но ги уважавам. И въпреки това, ги мразя.
Днес ходих на преход. Мелник-Рожен. Вървяхме по едни диви пустинни пътечки. Беше странно. И необезопасено. Н пък точно в това му беше чарът. Пътечка ширка 50 сантиметра и пропаст. Приесниха ме единствено змиите. Но пък си беше емоция.
Толкоз за прехода. ;> НЕ беше пичозен. Най-малкото, че бях на косъм по едно време да получа топлинен удар. ОТ преходите, които сме павили до сега, опредлено най-голям фен съм на прехода до водопада “Пръскалото”. Въпреки, че реално пътеката не стига до там и по-правилно би могло да се нарече водопада “Пикалото”, то това беше най-интересниягт преход, който съм правил. Главно, защото имаше гора. И гора и гора. Обичам горите. Вдъхват ми спокойствие. Уединение. И много различни гадинки, които искат да си хапнат от теб. Но това да е проблемът. Няма съвършенно щастие.
Време е да се връщам. Отнов към 40 градусовите жеги и към автомобилният прах. Обичам града си. Дано скоро да ми се наложи да пътувм отново.
Здравей, Исси. Мразя шибаният ти принцип.
Знаеш ли, Исси? Ти си енигматична мацка. И все пак, какви хора е сме, ко не си спазваме шибаните обещания. Защто най-дълбоката и смислеа клетва е тази, която сами си даваме. Когато сами обещаваме на себе си. Тогава нищо не може да ни спре. Боже, помогни ми и няма да наруша обещанието си.
Здравей, Исси. Мразя шибаният ти принцип.