Здравей, Исси. Мразя шибаните ти принципи. Но ги уважавам. И въпреки това, ги мразя.
Днес ходих на преход. Мелник-Рожен. Вървяхме по едни диви пустинни пътечки. Беше странно. И необезопасено. Н пък точно в това му беше чарът. Пътечка ширка 50 сантиметра и пропаст. Приесниха ме единствено змиите. Но пък си беше емоция.
Толкоз за прехода. ;> НЕ беше пичозен. Най-малкото, че бях на косъм по едно време да получа топлинен удар. ОТ преходите, които сме павили до сега, опредлено най-голям фен съм на прехода до водопада “Пръскалото”. Въпреки, че реално пътеката не стига до там и по-правилно би могло да се нарече водопада “Пикалото”, то това беше най-интересниягт преход, който съм правил. Главно, защото имаше гора. И гора и гора. Обичам горите. Вдъхват ми спокойствие. Уединение. И много различни гадинки, които искат да си хапнат от теб. Но това да е проблемът. Няма съвършенно щастие.
Време е да се връщам. Отнов към 40 градусовите жеги и към автомобилният прах. Обичам града си. Дано скоро да ми се наложи да пътувм отново.
Здравей, Исси. Мразя шибаният ти принцип.
Знаеш ли, Исси? Ти си енигматична мацка. И все пак, какви хора е сме, ко не си спазваме шибаните обещания. Защто най-дълбоката и смислеа клетва е тази, която сами си даваме. Когато сами обещаваме на себе си. Тогава нищо не може да ни спре. Боже, помогни ми и няма да наруша обещанието си.
Здравей, Исси. Мразя шибаният ти принцип.