Nemo`s Gate

Направих нещо, което не бях правил доста отдавна.

Прибрах се от работа в 7 часа.

Легнах и умрях. Сега, 11 часа по-късно съм се ококорил и се чудя, защо е 6 без 20, а на мен не ми се спи.
Започнах пак да получавам напомнящи писма, че трябва да подновявам хостинга.

Тази година обаче мисля, че няма да го направя.

Просто прекалено много се изчерпа този блог. Беше започнат преди повече от 5 години. Сега в забързаното ежедневие, на практика нямам време да пиша в него. Дефакто не остана и за какво.

Аз съм просто една лутащата се душа, търсеща истинската любов, невярваща в съдбата, обичаща Изгрева.

Но такъв бях и преди 5 години.
Винаги съм бил такъв. И винаги ще си остана.

Може би единственото нещо за което се колебая- съществува ли Тя? Или я търся напразно.
Омг, това е…

Липсва ми програмирането… От близо 1 година не съм писал нищо сериозно. Което не е особено добре като идея. Но времето ме унищожава. Мразя факта, че работата ми не ми позволява цели нощи пред компилатора и разговорите с Исси. И двете чудесии ми липсвате.

Добър ден.

Бях почнал пак да пиша някакви любовни глупости.
После си казах… Щооо?

Сега нека споделим важните неща: чипс, шоколад, пяна за бръснене, чорапи. И легло.
Пет е магическо число.

Днеска имах рожден ден.

Още имам де.

Стана ми хубаво, че ти се сети.
Ей така понякога разбираш кой му пука за теб. От някви такива дребни глупости. Като рожден ден. ;>

Всичкото жени е еднакво.

Без изключения.
Как няма един сериозен човек деа…