Въпреки, че от парламента гласуваха въпросната забрана да остане, забелязах интересната тенденция, на никого да не му пука за въпросната забрана. Респективно в заведенията се пуши най-редовно, а проверяващи инспектори - липсват. Реших сам да се убедя в това и за последните 2 дена ходих на две русенки заведения- Уолстрийт и Странджата. На първото съвсем открито се раздаваха пепелници и ич не им пукаше. При въпрос относно забраната, сервитьорката те изглежда нагло и ти се тросва.
На Странждата ни поднесоха едни канички, пълни с вода, които явно трябваше да се ползват за пепелници.
Занапред, като най-обикновен потребител, привърженик на идеята да се спазва законът за ограничаване на тютюнопушенето в закрити помещения, ще публикувам наблюдение, а може би и снимки. Щом те няма да спазват закона, значи и аз мога да си споделям наблюденията.
Хорат, които ме следят редовно през последните години, най-вероятно знаят колко презирам и мразя идеята за политиката. И как много рядко си позволявам коментар относно политическия живот в страната. Но въпросната забрана живо ме интересува. Онзи ден по някакви нечовешки странни стечения на обстоятелствата, излязохме с Дидка. Реших, че Краят е близо. Тъй де, този поуст е не за да я дразня, че от както има гадже си заеба приятелите. Та, сядаме ние на “Киното”. След малко пристигат някакви хора, явна за банкет. И 5 минути по-късно взеха да палят цигарите. Тогава осъзнах, че тази забрана е вече само на хартия. Че службите за проверка отдавна не работят и т.н. Наздраве.
Като непушач разбира се имам и познати пушачи. Интересен факт- пушачите също поддържат идеята за забраната. Много любопитно ми стана мнението на едно момче, което каза: “Мога да пуша, но да вдишвам пушека е нечовешки дразнещо.” Остатъчния продукт. А щом на един пушач му е дразнещо, представете си какво чувстваме ние непушачите.
И сега, какво се случва? Тройната коалиция отменя едно по едно всичко въведоно от “лошите чичковци от ГЕРБ”. Въпросът е - защо? Защо след като хората вече бяха свикнали с нещо, се връщаме стъпки назад? Защо, след като можем да имаме европейски данъци, не можем да имаме европейските правил аза тютюнопушене? ЗАщо се толерира това? Защото заведеинята били празни, когато не можело да се пуши? Ама моля ви се. По-плоско оправдание не бях чувал.
Ако трябва да съм откровен, на поминалите избори гласувах за ГЕРБ. На сегашните избори не гласувах. На следващите обаче май отново ще гласувам за ГЕРБ. Казвал съм го преди, ще го кажа и сега - не искам да се къди в заведенията, не искам атомната бомба Белене. Бате Бойко отгтоваря на тези искания. Тройната коалиция - не.
За известно време бях спрял блога. Защото бях започнал да изглеждам твърде жалък дори и в моите очи. Което си е постижение.
Сега си седя пред компютъра с кофти настинка, чаша чай в ръце и проклинам идеята, че от два дена не съм ставал от леглото. Не мога аз така. Трябва да правя нещо.
Честит осми декември на всички бивши колеги и колежки. Наздраве кучки, мъжки курви и пияндета!
Сега като се замисля, съм празнувал точно 3 пъти осми декември. Първият път беше най-готино. В първи курс. Биско и компания. Къде отидоха тези хора… Вторият път беше четвърти курс. Тогава ме бяха уредили на едно място с някаква толкова надута мацка, че просто нямаше накъде. И когато все пак събрах смелост да й предложа да излезем, тя ме изгледа като някаква муха и каза- да бе… Деба и курвите. А третият и последен път беше миналата година. Тогава пък беше първият ни скандал с тогавашната ми приятелка. Значи от три пъти, едно добро прекарване. Можеше да е и по-зле. Поне имаше едно добро прекарване! ;P
Тази годинА? Ми вече съм дипломиран. Не става. ;> Абе, не че не става… Бях си наумил да ходя в Стражица при Тонка, ама не мога да мръдна от леглото.. Деба. Нищо, здраве да е.
Видиш ли, нормалните хора, откриват половинките си до към средата на двайсетте си години.
Аз още не съм.
Но май вече не ми и пука. Дотегна ми да те търся. Догуша ми дойде ми да те сънувам. И да те викам. Ти не съществуваш. И това е аксиомата на която се гради битието ми.
О, колко трагично. Ама аз съм бил цял драматичен актьор. Дайде ми оскара, дайте ми оскар!
НАпример, онзи ден попаднах на ето тази песен. Не знам как се е озовала във флашката ми, но си я въртях и въртях и въртях. И се сещах за теб.
И след като доста време се садвах, се сетих нещо интересно… Според теб нашето време отдавна отмина. Сад бът трю.
Нещо ново?
Аз вече не закъснявам. Невярващите могат да питат госпожица Гаджето ми е в София и щото е толкова далеч толкова много го обичам. Но пък тя закъсня. :D И всъщнст аз пак излязох виновен. Защото винаги съм бл закъснявал и тя не очаквала, че ще дойда навреме и за това закъсняла. ДЪ фуя… Жените не са като хората… Но пък ти можеш да пееш. Пей, Диди, пей! Болка моя, живот мой, несериозно същество, което предава компанията! ВИнаги заета. Нещо ново? Ако някй иска да си уговори среща с Дидка, го прави спонтанно пред два катастрофирали автомобила и го прави 60 минути преди срещата. После някак сие озовавате пред Чайна Сити 2 и гледате някво секси бельо. Това е друга история.
Относно ретроспекцията. Ми това е глупав начин да се върнеш към миналото. Искам нещо чисто ново. Въпреки, че новите много упорито бягат от мен. Може би защото съм баси неотразимия. Например имаше едно Тони. И нали супер много си бях паднал по това Тони. Тя бачка на едно място. Примерно. И да кажем няколко пъти седмично ми се налагаше да пазарувам при нея. И не щеше да си дава номера. Деа! Накрая я попитах- ти официална покана ли искаш? И тя- да! И аз й написах договор за покупро-продажба на номер. Нали едната страна беше Як пич, а другата- баси якат амацка. Примерно. И тя много се засмя, каза че е оригиналон и ми даде номера. И нали обадих й се няколко пъти за да излезем, обаче то тва порклетия все отказваше. Накрая схванах от къде духа вятъра и спрх да й звъня. Глупави жени. НИкога не си казват направо. ;/
Защо пиша в блога си колко съм смотан ли? Ми от къде да знам. Може някое яка мацка да ме види и да ме съжали. :D
А Дидка каза- виж Тед кога си намери. След 8 сезона. Блък.