Ако ви е тъпо, намерети си острилка.
Ако нямате острилка, винаги можете да използвате остър нож.
Едно време дядо, Бог да го прости, така подостряше моливи.
Ако нямате нож, можете да използвате по-новаторски подходи.
Например, купете си го - ново и остро.
И го използвайте.
Времето обаче ще му ебе мамата.
То ебе мамата на всичко.
Но ако си достатъчто тъп и упорит, ще намериш начин да го подостриш. И после пак и после отново.
Като калниците на кака Сийка.
Човек трябва да има смелостта да каже какво иска. И да го постигне.
Да живеят Микроинвест и бъгавите им софтуери! Благодаря Ви, че зарибявате счетоводители и ми изпивате нощи и дни в пулене аджеба какво сте искали да направите и как подяволите да го накарам да заработи!
Благодаря, че за да се инсталира един софтуер, се изискват 2 часа прелюдия.
То с жена не съм си играл толкова преди акция, от колкото с вашите софтуери.
Благодаря ви, че ви има. Иначе щях да си загубя времето през нощта…. например със спане.
Красива. Нека да развълнува сърцата ни. Да ни накара да сме пълзотворни. Енергични. Нека сбъднем мечтите си. Нека си поставим нови цели и нови идеали. Нека ни носи повече слънчеви дни. И най-важното - повече любов. Защото без любов, светът е… сив. Примерно.
За мен 2013-та беше…
Нека започнем с началото. Точно в началото й ,се обадих на един изключително специален човек, чийто първи думи бяха : “Извиняваай, че не ти затворих, но не знаех дали ще успея да се свържа”. Беше мило начало.
За сЕфте казан на жена, че я обичам.
Подарихме на Крис “Кама Сутра”. Любовната библия, в която като похвати за съблазняване на жени са описани шамари, ритници и юмруци. (Амин!).
Тя ми написа на стъклото на колата най-милото нещо евър.
Започнах да се колебая дали да тръгна за Белгия.
Взех си всичките изпити. (това е доста разтегнато във времето).
Нещо, което правих периодично и методично през цялата година- крънках Исси за телефона й. Никакъв успех. Но аз съм тъп и упорит.
Бях станал деветдесет и кусур кила.
Разширихме бизнесо.
Отказах се от пътуването до Белгия.
Жената на зам. ректора ме намрази.
Дъ моуст бютифул гърл ин дъ уърлд замина. Разделихме се.
Плаках.
Не отидох на 5 годишнината от завършването.
Реших, че е време да се вкарам във форма.
Отслабнах с 20 килограма и направих мускули.
С Крис и Владо прекарахме най-яките два дена във Варна.
Видях се с Мел. Ши ис соу спешъл.
Запознах се с Ан. Ши ис спешъл ту.
Дойде рожденният ми ден.
Изядох полови торта. Пак започнах да се освинвам.
Дойде рожденният ден на Владо.
Направихме цирк в офиса на Еконт.
Циркът се състоеше от едно прясно мляко, три мандарини, два домата и една краставица, оформени като бай Уй, и един Кон.
ЧъРъДъ, Влади. Наздраве!
Той не взе хуя.
Това беше на 21-ви декември. Сега е 29-ти.
Интересно е, че този поуст ми напомни, че тоя хуй с тия домати, все още седят в колата ми.
Страх ме е да отида да проверя.
Но все някога ще трябва да се изправя срещуу… Хуя.
Започнах да казвам “опа”, вместо “ало” по телефона.
Пожелах си Желание. И знам, че този път ще се сбъдне.
В желанието има и друго желание.
Защото така.
Нека усимвките да са по-пичозни, а целите по-големи и по-красиви.
И най-важното е, нека всички ние бъдем наясно какво искаме. Защото това е решението. Да имаш Цел, към която да се стремиш.
Чъ Ви Нъ-гъм Гъто на всички! (: