Странно беше. Тя отново се беше появила. Нямаше я от толкова много време. Сега отново бе в съня ми. Приказното момиче с черните къдрици, и дълбоките очи, които бяха цветни. Нещо крайно нетипично за сън. Сънуваме в черно-бяло казват. Аз те сънувам в цветно. ЕДинствената цветна картина на сивия фон на нощта.
- В една нощ ще се появявам- казваше тя.
В нощта на пълната луна. Много пълни луни минаха от тогава. Какво ли беше я накарало да се напомни за себе си точно сега? Точно, когато най-сетне бях успял да се откъсна от нея. Сигурно този факт.
Усмихна се. И аз отново я хванах за ръка. А тя беше малка, топла и любяща. Перфектният актьор. Тя обича да ме гледа как се гърча на земята. Как стена в дива агония по нея. Пие от надеждата ми, индигира цветовете ми.И се смее. Този звънък, красиво-зловещ смях. И така, докато единственото цветно не остане тя. Тя и само тя. Ти и само ти. Отново поисках да съм с теб. Отново се отдадох на животинското желание. Защото ти беше по-силна от мен. Обичам очите ти. Обичам косата ти. Обичам как изглеждаш.Обичам естеството ти. Обичам те отгоре, до долу. И от долу до горе.
Време е отново да пиеш от кръвта ми. Пии, докато отново падна бездиханен върху твоята нежна гръд. Пии, любима! Аз съм твой!
Наближава времето на Пълнолунието. Когато портите отново ще се отворят, пропускайки всичко събирано през последния месец. Когато неизказаните слова ще бъдат чути, когато скритите погледи най-сетне ще бъдат забелязани, когато отново ще покажем истинската си същност. И в центъра на всичко това седи тя- луната. Със своя великолепен, пълен блясък. Със своя мистичен, и тайнствен ореол, карал влюбените да правят любов под нея, а поетите да я възпяват години наред. Във вечер като тази, не може да се спи. Тя не ти позволява да го направиш. Има толкова много за вършене и толкова малко време. А единственото, което крещи в теб, е непознатото, диво, и възбуждащо чувство- желанието да пееш срещу пълната луна. Като един истински вълк- изоставен и сам.
Вчера имаше слънчево затъмнение. За жалост, ние видяхме предимно облаци, които криеха луната от слънцето. Или слънцето от луната. В задушаващо нежна прегръдка. Тя ми каза, че луната била във формата на рог. Ерата на козирога. Прозвуча ми красиво. Исках да споделя. Луната казва, че е ерата на козирога. Почти вярвам в зодии. (: Все още не вярвам в съдба. Нямам и намерение.
* * * No Connection
Някога, преди време. Когато още валеше сняг.Когато хората все още се усмихваха. Когато ръцете бяха мили, а погледите - топли. Когато цветовете бяха цветни, а смехът- звънтящ. Искам да те унищожа. А даже не знам какъв цвят са очите ти.
ЧНГ. Тези, които ме четат по-редовно, знаят, че не съм особено голям привърженик на комерсиалните празници. Но все пак, нека да кажем- честита нова 2011! Да е спорна, усмихната, идейна. 2010-та не беше добра за мен. Твърде много време загубих с една умряла кауза, свързана с човек, на който очеизвадно не му пукаше, и никога не му е пукало за мен. Мама казва, че съм специаааааааааааааааааааааааален, и схващам малко по-бавно. ;) Май ще се окаже вярно. Имоло едно време сняг… Толкова бял, толкова чист, и толкова красив. На прага на Новото начало (:
Отново сме активни. След известен период на застой. Честно казано, не знам какво точно ще се случи на 21-ви декември 2012-та година. Но след онзиденшния срив на скайп, осъзнах, колко е тънка границата на масовата истерия. Превърнали сме се в едни технологически зависими мишки, които не могат да си представят живота без наличието на интернет и чатове. Особено чатове. Започвам да мисля, че един евентуален разпад на Глобалната мрежа, преспокойно може да бъде обявен за Апокалипсис. Апокалипсис се тълкува грешно. Това не означава Край. Това означава Промяна. Оцеляват тези, които успеят да се адаптират към тази промяна. Никога не съм смятал, че ще преживея един евентуален Апокалипсис. И все пак, всичко може да се случи. Живейте за днес. За сега. За момента. Утре е твърде далечно понятие. И масово се опорочава с идеята за изкарване на пари от него. Защото няма нищо интересно в едно слънчево, усмихнато, и красиво Утре. В нас е заложен механизъм за самоунищожение. Дълбоко в нас. Подсъзнателно ние се възбуждаме от идеята, че Утре може и да няма. Това буди интерес в нас. Събужда животинските ни страсти. Замисли се върху същността си, и ще разбереш колко съм прав в този ранен час, точно, кгато денят се ражда. Най-тъмната, и студена точка, точно проди зазоряване. Днес е светъл ден. Бъдете светли. Дарете светлина. Усмихнете се. Вътрешата настройка не е константа. С общи усилия можем да я променим. Да положим други основи. Другиа идея. Друга цел. Друга посока. Твърде много друга. Напред!