Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Отново сме активни. След известен период на застой. Честно казано, не знам какво точно ще се случи на 21-ви декември 2012-та година.  Но след онзиденшния срив на скайп, осъзнах, колко е тънка границата на масовата истерия. Превърнали сме се в едни технологически зависими мишки, които не могат да си представят живота без наличието на интернет и чатове. Особено чатове. Започвам да мисля, че един евентуален разпад на Глобалната мрежа, преспокойно може да бъде обявен за Апокалипсис. Апокалипсис се тълкува грешно. Това не означава Край. Това означава Промяна.  Оцеляват тези, които успеят да се адаптират към тази промяна. Никога не съм смятал, че ще преживея един евентуален Апокалипсис.  И все пак, всичко може да се случи. Живейте за днес. За сега. За момента. Утре е твърде далечно понятие. И масово се опорочава с идеята за изкарване на пари от него.  Защото няма нищо интересно в едно слънчево, усмихнато, и красиво Утре. В нас е заложен механизъм за самоунищожение. Дълбоко в нас. Подсъзнателно ние се възбуждаме от идеята, че Утре може и да няма. Това буди интерес в нас. Събужда животинските ни страсти. Замисли се върху същността си, и ще разбереш колко съм прав в този ранен час, точно, кгато денят се ражда. Най-тъмната, и студена точка, точно проди зазоряване.  Днес е светъл ден. Бъдете светли. Дарете светлина. Усмихнете се. Вътрешата настройка не е константа. С общи усилия можем да я променим. Да положим други основи. Другиа идея. Друга цел. Друга посока. Твърде много друга. Напред!

Leave a Reply