-Това ти ли си? , казах и погледнах невярващо.
Странно беше. Тя отново се беше появила. Нямаше я от толкова много време. Сега отново бе в съня ми. Приказното момиче с черните къдрици, и дълбоките очи, които бяха цветни. Нещо крайно нетипично за сън. Сънуваме в черно-бяло казват. Аз те сънувам в цветно. ЕДинствената цветна картина на сивия фон на нощта.
- В една нощ ще се появявам- казваше тя.
В нощта на пълната луна. Много пълни луни минаха от тогава. Какво ли беше я накарало да се напомни за себе си точно сега? Точно, когато най-сетне бях успял да се откъсна от нея. Сигурно този факт.
Усмихна се. И аз отново я хванах за ръка. А тя беше малка, топла и любяща. Перфектният актьор. Тя обича да ме гледа как се гърча на земята. Как стена в дива агония по нея. Пие от надеждата ми, индигира цветовете ми.И се смее. Този звънък, красиво-зловещ смях. И така, докато единственото цветно не остане тя. Тя и само тя. Ти и само ти. Отново поисках да съм с теб. Отново се отдадох на животинското желание. Защото ти беше по-силна от мен. Обичам очите ти. Обичам косата ти. Обичам как изглеждаш.Обичам естеството ти. Обичам те отгоре, до долу. И от долу до горе.
Време е отново да пиеш от кръвта ми. Пии, докато отново падна бездиханен върху твоята нежна гръд. Пии, любима! Аз съм твой!