Времето си тече…

Author: NeMo  |  Category: Есеобразно

Опитва се да вали. Кап-кап-кап. Но не може да се реши. Небето е черно,   духа смразяващ вятър, който завърта листата в безспирна вихрушка. Те. Листата. Като мъртви тела, понесени безпомащадно, и безпочтително от дива торнада. Мъртвите не трябва да се въртят. Те трябва да почиват. Но вятърът не смята така. Вятърът има своя природа. Вятърът е сила безпощадна, безчувствена и мощна,помитаща всичко,изпречило се на пътя й. Кап-кап-кап. Но не може да се реши.  Става тихо. Затишие преди буря, са му казали старите хора. Но тази тишина е вълшебно мъртвешка.  Мъртвешко вълшебна. Сякаш си застанал пред портите на ада, които всеки момент ще се строшат под натиска на обитателите му. А те са зли. Поне в Библията така пише. Дяволът е паднал ангел. Но все пак е ангел. Противоречиво. Всъщност, ангели и демони имат общо начало. Демоните са ангели с друга визия. Те са зли. Според Библията. Аз не знам. Всъщност… Кап-кап-кап. Но не може да се реши. Проблясва. Но тишината остава. Може би е твърде далеч. Там в края на улицата, точно под мълнията виджам, ухилено мъртвешкото лице на духа на бурята. Сега е неговият миг. Сега е неговият час. И всички треперят пред него. Аз ли? Не вярвам в духа на бурята.Проблясва. Този път, тишината не оцеля, падайки в жертва на нечовешкия, необуздан, раздиращ гръм на неизбежното.Кап-кап-кап… Опитва се да завали. Но така и не успя… Духът е ядосан, и грозно се оттегля. Някой ден ще се върне. И ще доведе заедно със себе си  и Истината…

                                                                                                              DVD