Днес случайно, ей така ме обзе желание да си отворя стария блог. То не беше точно блог де. По същност си беше блог, но реално беше дневник, който трябваше да го чете само един човек. И о да, бях такъв страдалец… После осъзнах, че тоя пдход мирише. Но така де, попаднах на нещо, което бях писал по онова време, и ми стана интересно да го споделя с публиката на сегашния ми блог. (Оригиналната версия е леко редактирана)
Има нещо…
Изтощено,
изморено,
отчайващо,
потресаващо и
празно…
Със невиждащ поглед
и разперени ръце,
броди в морето на чувствата
и търси своята земя.
Малък остров.
Толкова близо,
толкова недостижим
Има нещо
грозно,
отблъскващо,
недъгаво,
сакато.
Със изкривени устни,
и подкосени нозе,
броди в мъртвата нощ,
търсейки своята звезда.
Толкова ярка,
толкова топла,
красива,
толкова любима
и единствена…
Имаше нещо…
Но него отдавна вече го няма.
Остана само прахта разпиляна…
DVD