Казват, че всеки край бил ново начало.
Да ви сера на оптимизма.
Краят те връща към тъпото еднообразно ежедневие.
Е, от време на време ти се внася и нещо различно в живота де - например огромно възпаление на венец до единствения ти мъдрец, което налага рязане на венеца и вадене на мъдрец.
Но сме живи! А това е най-важното. Защото пътят към щастието минава към това да можеш да си поемеш въздух. Това е основата на живота. Вдишай, издишай. Осъзнаваш ли какъв късметлия си, че можеш да го правиш?
Честит рожден ден, ю литъл Riir!
Бъди все така кьопаво същество ^_^
А и съвсем забравих - трябва да се усмихваш, да се радваш да сбъднеш всичките си мечти и никога да не забравяш, че си Исси. ;>
Ти си едно от най-странните ми познанства. И все още колекционирам цифри! ;>
Странен е идеалът за красота на днескашните жени. Понякога се чудя, защо имам коса… Явно това не е секси. ;>
Онзи ден се надпреварвах с влак. Беше много интересно. Изтървахме го за 10 минути от Русе. И го стигнахме чак на гара Бяла. Яд ме е, че не направих снимки на гара Бяла, защото същата изглеждаше точно като в една стара детска книжка. Казваше се “Горската гара”. За тези, които са твърде дърти, или са забравили какво е да си дете, ето снимков материал: 
Та така де, за да се стигне до гара Бяла, се отбиваш от главния път и буквално тръгваш из едни чуки, из едни буки и точно зад един завой изниква една къщичка, която стои толкова китно край тези дървета, че ти изпълва душата.
Имам до споделям и историята на един преносим хард диск, но това ще стане идните дни.
Малко музика, която да оправи деня ни…
Животът е прекрасен
От десети септември 2008-ма година минаха точно седем години и един ден.
От пети януари 2015-та минаха точно осем месеца и 6 дни.
Мисля, че никога не съм имал толкова голяма пауза.
Бях стигнал до извод, че блогът е отживелица. И че може би съм го надраснал.
Но се оказа, че нито едното е вярно, нито другото. Всъщност, да се върна ме вдъхнови един поуст на Исси от… юни. Тя е малко по-редовна от мен. Пише поне веднъж на два месеца. ;> Спомних си, когато започваше поустовете със: “Здравей, Жълт”.
И ми стана някакво такова мило.
После си казах, я да видим какво прави Иив?
И открих доста по-нередовен човек от мен!
Следващата ми идея беше да преслушам бате ви Алексей.
И нали така попданах на статията за затвора…
И накрая стана едно таова- Е-би-му ма-ма-та.
Едно време имах доста по-активен блогрол!
Нищо, няма значение. Имам някои възмутени идеи за статии, но съм притиснат доста от времето. За сега ви трябва да знаете, че промени почти липсват. Музика=Pink Floyd,Queen, Guns. Съдбата не съществува. А да се разхождаш под дъжда е отпускащо. *Поглежда навън*
Мда. Мисля, че отивам на разходка под дъжда. Трябват ми нови обуща! Есента дойде.
P.S. - Взех си нова кола! Казва се бай Киро.
P.S.2 - Не съм се отрекъл от кака Сийка!
Дайте ми легло. С две възглавници, три одеала и нощно шкафче за лаптопа. Аз ще ви кажа какво ще ги правя…