Честно казано не ми се учи по тоя САЛС. Трябва ми някакъв стимул. Пък и откровено, или учебникът е написан доста неразбираемо, или аз съм идиот. Готов съм да заложа на второто, защото все пак се познавам. Особено часта с картите на Вейч. Всъщност, това е най-голямата гадост в цялата история. А иначе били прости. Или поне така ми казват. :d Мамка му и карти. Така де, общо взето съм доникъде. Глупавата работа в цялата история е, че съм поставен в ситуация както от преди една година. И с 3 да го вема, пак ще си взимам стипендия. Така беше и с ТЕТ-а навремето. Е, ТЕТ-а го взех. Но ТЕТ-а е песен в сравнение с това. Това е… УЖАСТ! УЖАСТ! УЖАСТ! (Т-то е за благозвучие). И абравиатурите. Ужасни са! Нищо де. Хванал съм се на хорото, ще го играя. Просто нямам стимул в момента… Но пък да си го оставя за после… Не се знае с какви гадости ще се срещна тази година… Но имайки напредвид факта, че направих своя избор… Имах избор межу хардуер, който ми осигуряваше нови срещи с готини даскали, но не ми харесваше самата идея, и софтуер, който ми осигурява нови срещи със …………… даскали, но пък мен си ме влече програмирането. И така общо взето писах софтуер, пък каквото ще да става. Дразни ме това, че имам само един невзет изпит. Не може така. И все пак ми трябва стимул. А най-глупавата работа е, че освободих ОРганизация на Компютъра, и взех от първи път Цифрова схемотехника- две дисциплини, базирани на САЛС. А САЛС-а ми виси на ликвидация. Това е наистина абсурдна ситуация :D Ама като знам, че става въпрос за моята скромна натура… Казах ли, че ми трябва стимул? Не? Да? Както и да е. Отивам да го дъвча, пък каквото го издъвкам. В крайна сметка… Абе да. Както и да е.
А това е една старичка песен. Въпреки, че имайки напредвид, че четете фен на Queen, AC/DC и прочие, даже се води млада. Въпреки, че честно казано Black Eyed Peas изобщо не са ми в стила. Но пък имат една-две интересни песни. Поне са интересни (:
Е, завърнах се от Балканските истории. Навръщане се срещнах с една костенурка, която се мъчеше да пресече шосето. След малко помощ успя. Хубаво е, че никой не я прегази, защото беше сладур. Въпреки, че показа доста солидни умения в пикането :D . Смъкнал съм снимките, ако някой проявява интерес да свирка. ;) Сега отивам да се САЛС-я, че… (:
Ето я и с малко закъснение втората глава от моето пътуване. Вчера тръгнах посока Рибарица. Минах през Природо-научния музей. Това, което видях, беше парад на смъртта. Те нямат очи…
Честно казано излязох доста подтиснат от там. Но до самия музей тече река. Не. Река е малко силно казано. Да го наречем поточе.Опитах неуспешно да мина до другия бряг по камъните без да се омокря. Сигурно съм бил интересна гледка. Обещавам, когато си хвана някакъв по-приличен нет, да пусна повече снимки. Днес вече съм в Рибарица. Във едни вилички. Красиво е. Чисто е. Имах много да кажа, но друг път. Ако бях започнал да пиша това снощи, щеше а е доста по-добре. Сега просто не съм в подходящото настроение. До когато.
Отказах се от морето. Пътувах. Пиша това от Троян. Отседнах в едно хотелче тук. Като че ли само за вечерта обаче. Не ми харесва. Прекалено е оживено. Днес смятам да се пусна към Рибарица. Имам много красиви спомени от там. И не е далеч. Преди това мисля да мина през Троянския манастир. Всъщност перфектния Балкан си го представям- сам, в някое затънтено местенце, където да чуваш птиците, а не шума от минаващия автомобили. Където асфалтът е лукс, на всякъде е зелено, и където можеш да дишаш и да дишаш, и да дишаш. Искам тераска, която да гледа право срещу някой хълм, над който сутрин можеш да наблюдаваш Изгрева. Значи ми трябва тераса с източно изложение. (: Умен съм бе.Единственото, което ме притеснява, това е дали ще мога да сколасам да си науча за ликвидацята… Но Балканът е толкова спокоен, красив, неописуемо радващ, че… Морето не е така. На морето трябва да се бориш за всяка глътка въздух, за всеки сантиметър място. Тук не е така. Тук е…. планина. Харесва ми. Стига толкова.
Пусто
Празно.
Превъртане.
И отново пускаш старата лента.
С надеждата пак да се случи.
Но това е просто един стар, прашен,
черно-бял филм, лишен от смисъл.
Под звуците на една докосваща песен.
Къпейки се във фонтана от емоции.
Наречи го живот.
