Ето я и с малко закъснение втората глава от моето пътуване. Вчера тръгнах посока Рибарица. Минах през Природо-научния музей. Това, което видях, беше парад на смъртта. Те нямат очи…
Честно казано излязох доста подтиснат от там. Но до самия музей тече река. Не. Река е малко силно казано. Да го наречем поточе.Опитах неуспешно да мина до другия бряг по камъните без да се омокря. Сигурно съм бил интересна гледка. Обещавам, когато си хвана някакъв по-приличен нет, да пусна повече снимки. Днес вече съм в Рибарица. Във едни вилички. Красиво е. Чисто е. Имах много да кажа, но друг път. Ако бях започнал да пиша това снощи, щеше а е доста по-добре. Сега просто не съм в подходящото настроение. До когато.